Светът нямаше да е същият, ако не беше това произведение на човешкия интелект
Светът нямаше да е същият, ако не беше това произведение на човешкия интелект
Книгата присъства в битието ни във вида, който я познаваме сега, от възникването на книгопечатането през средата на XV век. Но преди да достигне до днешната си форма, има хилядолетна история, свързана с потребността на хората да увековечават познанието за идните поколения.
Феноменът на писането се е зародил през периода между VII и IV хилядолетие пр.Хр., като първоначално са се използвали мнемонични символи, опростени в последствие до пиктограми и идеограми (графични знаци, които изразяват идея или цялостна концепция). Най-старите познати разновидности на писменост са логографски – съставени от графеми, които обозначават цяла дума или морфема. По-късно се стига до сричковата и звуковата писменост, при която с графичен знак се представя отделна фонема от даден говорим език.
Интересно е, че древните хора са използвали всевъзможни повърхности за писане – камък, кости, бронз, керамични изделия, миди, а в Индия дори са употребявали изсушени палмови листа. Като първи книги могат да бъдат възприети глинените плочки от Месопотамия, датиращи от III хилядолетие пр.Хр. Те са били изписвани с помощта на триъгълен инструмент, с който знаците са били нанасяни във влажната глина. След това плочките се изпичали и изсушавали.
Папирусът и пергаментът
Папирусът се изработва от сърцевината на едноименното растение и за пръв път е бил използван в Древен Египет. По-късно, разбира се, се разпространява из целия средиземноморски свят.
Любопитното е, че диворастящият папирус, който някога се е срещал в долината на Нил, в наши дни е почти изчезнал. Вероятно това средство за съхраняване на писмени текстове е било познато в Египет още по времето на Първата династия, но най-ранните запазени свидетелства са от счетоводните книги на фараона Нефериркаре Какаи от Петата династия (около 2400 г.пр.Хр.). Египетските писари са употребявали йератична писменост – опростена форма на йероглифите.
Следващото нововъведение в света на писмеността е пергаментът, чието производство започва около ІІІ век пр. Хр. Легендата приписва изобретяването му на Евмен ІІ, владетел на Пергам, откъдето идва и името. За изработката му са се използвали кожи от овце, крави, магарета и антилопи.
Пергаментите били по-лесни за съхраняване от папирусите, били по-здрави и позволявали да се изтрива текстът. Но и цената им била висока, защото материалът се добивал трудно, а писането върху него отнемало доста време.
Гърция и Рим
Малко се знае за книгите в Древна Гърция, макар че свитъците са присъствали в тази култура, както свидетелстват изображения върху вази от VІ-V век пр.Хр. Разпространението на книгите, тяхното каталогизиране и съхранение, както и наченките на литературна критика се свързват с Елинистическия период (времето след разпадането на държавата на Александър Македонски и преди създаването на Римската империя). Тогава се откриват и огромни библиотеки, сред които най-известна е Александрийската. Създадена от Птолемей І Сотер, в нея са се съхранявали повече от половин милион книжни екземпляра.
Масовото производство на книги е заслуга на Римската империя. То се развива през І век с възхода на литературата на латински. Разпространението на книгите е подпомогнато от разрастването на империята и налагането на латинския език в присъединените територии.
Появили се и първите книжарници, една от които е била в днешния френски град Лион. Библиотеките били частни и се откривали по инициатива на отделни личности. Така например Юлий Цезар пожелал да се основе библиотека в Рим, което доказва, че тези институции са се ползвали и с политически престиж.
Появили се и първите книжарници, една от които е била в днешния френски град Лион. Библиотеките били частни и се откривали по инициатива на отделни личности. Така например Юлий Цезар пожелал да се основе библиотека в Рим, което доказва, че тези институции са се ползвали и с политически престиж.
Хартията
Както много от големите открития в историята на човечеството, изобретяването на хартията също е дело на китайската цивилизация. Създаването ѝ може да бъде проследено до 105 г. сл.Хр., когато Цай Лун, чиновник към императорския двор на династията Хан, прави лист хартия. Той използва сърцевина от черница, стари парцали, мрежест плат и коноп.
Бавно, но сигурно, новото творение достига Запада по Пътя на коприната и производството на хартия в Европа започва. Първо в Испания и в Сицилия през Х век, като с него се занимават предимно мюсюлманите, живеещи там. Най-древният документ, записан върху хартия на Стария континент, е Силоският требник от 1151 г.
Средните векове
В смутните времена на Средновековието манастирите на източноправославната и католическата църква се превръщат в основните хранилища на книги. Макар основно с религиозните текстове, в тях се запазват и древни светски ръкописи, благодарение на които познаваме много от съчиненията на античните мислители.
В манастирите се правят множество преписи на текстове, като в много от тях са обособени скрипториуми, където монасите преписват, украсяват, подвързват и съхраняват книги. В този период обаче изчезват и оригиналите на много ценни книги, сметнати за твърде опасни от управите на манастирите. А и често когато са се нуждаели от нова повърхност за писане, монасите изстъргвали налични ръкописи…
През ХІІ век с възхода на европейските градове се разраснало и влиянието на книгата. Така манастирският период в развитието ѝ достигнал до своя край, а ръкописите се прехвърлили в университетските центрове. Именно около първите университети възникнали и новите структури за производство на книги, а развитието на търговията и на буржоазното общество създало търсене на специализирани текстове, както и на такива за общата публика.
Революцията на Гутенберг
Книгата, във вида, в който й познаваме днес, дължим в най-голяма степен на немския златар и печатар Йоханес Гутенберг. Изобретеният от него машинен печат с подвижен набор поставя началото на индустриализацията на книгопечатането и нерядко е определяно като едно от най-важните събития на Новото време.
Около 1439 г. германецът използва за пръв път в Европа подвижен набор за печатане и изгражда механично задвижвана печатна преса. Сред приносите му са създаването на технология за масово производство на елементи за подвижен набор, използването на мастило на маслена основа и въвеждането на дървена печатна преса.
Но най-голямото му постижение е съчетаването на всички тези елементи в практична система, позволяваща възпроизводството на книги в големи количества. Емблематичният му труд е т.нар. Гутенбергова Библия, която е високо ценена за нейните естетически и технически достойнства.
Абагар
През 1651 г., почти два века след създаването на Гутенберговата Библия, на бял свят излиза и първата печатна книга с новобългарски езикови елементи. Абагар.
Абагар се състои от пет листа, като текстът е отпечатан само върху едната страна и има илюстрации. Съдържа апокрифни молитви и разкази с религиозен характер, които са в разрез с католическите догми. Книгата е била предназначена да се носи като амулет във вид на свитък, навит около кръста или лявата ръка. В края е поместено послесловието на автора, който се нарича „епископ на Велика България“.
Ново време
Големите събития в света на книгоиздаването през ХІХ век са изобретяването на парната печатна машина малко преди 1820 г. и появата на първите фабрики за хартия. Именно тези две нововъведения довели до спадането на цените на книгите и до увеличаването на техния брой.
Днес най-разпространеният метод за издаване на книги в големи тиражи е офсетовият печат. Принципът му на действие включва няколко етапа на пренос на изображението, като преди окончателното пренасяне върху хартията, има междинен гумен офсетен цилиндър.
В последно време все повече се говори за електронните книги и по света вече има няколко компании, разработили специални четци за тях. Дали това е бъдещето на книгата предстои да видим.
Засега доброто старо четиво със страници и корици все още се радва на любовта на милиони хора, които предпочитат да разгръщат лист по лист, да усещат аромата на хартия и да поглъщат думите, нанизани върху страницата.
Мира Тодорова
