Трима души умряха там преди две седмици, разкрива заразеният със СПИН зад решетките мъж…
Трима души умряха там преди две седмици, разкрива заразеният със СПИН зад решетките мъж Затворникът Боян Любомиров Стоянов, известен повече като Боян Шика, се зарази от СПИН в Софийския централен затвор, където е и в момента.
През 2002 г. той излежава първата си присъда. Днес отново е зад решетките. През това време успява да сключи брак с приятелката си. Тогава му правят пълни кръвни изследвания, от които става ясно, че той е напълно здрав млад мъж. И изведнъж – ХИВ-позитивен!
Първо Боян заболява от остър перитонит, приет е в МВР болница и опериран по спешност. Връщат го в лечебницата на затвора, където главният хирург, махайки конците, му съобщава: „И, между другото, си болен от СПИН”.
Как се е заразил, не става много ясно – неколкократно зад решетките са му правени тестове за наркотици – всички отрицателни. Не е имал никакви нито хетеро-, нито хомосексуални контакти. Съпругата му е здрава.
Шика не се държи като 99 % от българските затворници, които са несправедливо тикнати „на топло”. Осъзнал е грешката си и е уверен, че никога повече няма да я допусне. Съвсем не е отчаян, иска да живее и е твърдо решен да извади справедливостта на бял свят.
Единствено пред репортер на „ШОУ” Боян разкри всичко, което се случва в Софийския централен затвор в момента.
– Бояне, какво се случва с теб в затвора, каква е ситуацията? – Ситуацията тук е ужасна. Не знам какво още мога да очаквам. В момента в затвора тече страхотна епидемия от краста – нещо, което е за предпочитане да се пази в пълна тайна… Изпаряват целия затвор, а нямат медикаменти за всички. Сигурно над 50 души са болни. Преди две седмици и половина починаха трима човека от болницата. Никой не спомена нищо за това. Никой не направи нищо, никой не ги отрази.
ХИВ-позитивни заболяват от бронхопневмония, нещо страшно е! Всички си мълчат, всичко се крие. Досега! То навън е трудно да се лекуват такива случаи, камо ли тук, където няма нито условия, нито специалисти, нито отношение. Заради зверската краста започнаха и някакви изолации да правят, не знам какво да правя вече. Чудят се какво да измислят, нещата излизат извън всякакъв контрол, в същото време началникът на затвора Митко Димитров разправя, че всичко е наред. Казва го на всеослушание и всички си мислят, че в затвора нещата са наред, под контрол. Пълна лъжа!
– В предварителния ни разговор ми спомена, че наскоро е имало бягство от затвора, за което никой никъде не е споменавал! Сигурен ли си? Все пак говорим за денонощна строга охрана! – Дали съм сигурен?! Това просто умело се прикри. Преди няма и месец от затвора избяга един затворник. Същият беше на външен пост в болницата, преди това му бяха направили някаква операция. Оттам приспа старшината с хапчета и вечерта, в която са били заедно, хапнали са си, пийнали са си и старшината заспал. Дон Цеци – така му викат, се облякъл, станал и просто си тръгнал. А само да ти кажа, че това му е трето поред бягство…
– Още ли е в неизвестност? – Да, до момента никой не може да го намери. Никой не иска и да се шуми около този случай, защото не е добре за затвора.
Най-големият прецедент обаче, за какъвто не съм чувал в никой друг затвор никъде по света, е, че миналата седмица един човек падна отвън вътре!
– Как така е паднал отвън? – Ами да, знам, че звучи невероятно, но е факт. Така, просто падна. И в 22:30 ч. вечерта всичко тук беше вдигнато на пожар. Започнаха да се правят страхотни проверки, настана невероятна лудница. Някакъв човек от улицата навън просто падна зад оградата на затвора – как, по какъв начин, не знам, но е прецедент, че изобщо е възможно такова нещо, колкото и нелепо да звучи. На мен дори на моменти ми става и смешно.
Има една такава зона тук – строго охраняема, в която същият се е въртял около един час. Без никой да го забележи, да го изкара! При наличието на охрана, пазачи… После когато го хванали, са го завели в полицията, във 2-ро Районно, разпитвали са го и след разпита са установили, че наистина не е затворник и не лъже. Но си прави сметка за какво става въпрос тук… ей така си решил и попаднал случайно в затвора. После да обясняват как всичко се следи, как снимат с камери и т.н. Глупости и простотии, при положение че явно в този смешен затвор дори няма охрана. – Това са сериозни обвинения. Не те ли е страх – все пак ти все още си в затвора? – От какво да ме е страх, човек? От какво? Тия хора ми взеха живота и продължават да ми го взимат. От какво да ме е страх – аз, каквото имаше да губя, го изгубих. Достатъчно мълчах дори. Достатъчно!
– Какви незаконни работи по-точно? – Имам документи, които ясно показват, че аз на 25 март 2008 г. съм докаран за изтърпяване на 2-годишна присъда. Тази присъда изтича, макар и с няколко пъти прекъсвания от по 3-4 месеца. На 16 февруари трябваше да ме освободят най-официално, но те не го правят, а нямат право. Пристигат документи до мен от съда, те ги крият, не ми ги дават. Непрекъснато те мачкат. Отново и отново. Мога да ти гарантирам, че сега, след като дам това интервю, до седмица-две отново ще съм запечатан… Никой никакво обяснение не ти дава, просто те съсипват съзнателно. Докато издържиш – явно такава им е едничката цел. Аз съм с имунна недостатъчност и за втори път ме наказват вече без хранителна пратка. Първият път беше от два месеца, сега месеците станаха вече три. Какво е това, докога?
– Какво означава да си запечатан? – Пълно изолиране. Вкарват ме в килия сам-самичък под непрекъснат супер строг контрол. Отделен си от целия затвор. При доживотните си. 22 часа и половина заключен. Наказват ме без абсолютно никаква храна, което в моя случай е абсолютно недопустимо.
– Ще припомниш ли всъщност защо влезе в затвора? – Ами допуснах грешка. Но аз дойдох тук, за да излежа присъдата си, дадена ми от съда. Тук съм не за да ме убиват, а за да ме превъзпитават, нали така? Те ме мачкат! Влязох, за да си изкарам присъдата, да си излежа наказанието, след което да стана и да си тръгна жив и здрав. Но за здрав вече не може да се каже… След всичко, което ми се случи, и след 4 коремни операции, и това, което продължава и в момента да ми се случва, надявам се поне някой ден да изляза жив оттук. Защото тук битката ми е тотално на живот и смърт! Някои хора явно не искат аз да съм навън и не знам защо. Не знам каква е причината, нито кой какво си мисли, но всичко е пределно жестоко. Искам да покажа истината – ние не сме цвете за мирисане, но не мисля, че сме заслужили всичко това. Всеки е изпратен тук, за да си излежи присъдата,
не да бъде убит.
– В затвора ли се разболя от СПИН – това е тежка, много тежка диагноза. Вътре ли те заразиха и кой по-точно? – Аз имам документи, с които доказвам, че при влизането си в затвора съм бил перфектното здраво, младо момче. Бил съм в перфектно здраве! Вече не е така. Когато говорят за мен, казват, че специално за България нямало такъв втори случай – да възстановявам имунна система, без да имам каквито и да е било условия за това. А аз дори оставам за по 2-3 месеца без храна, а в моя случай трябва много сериозна храна. В момента съм с 640 клетки при нормални 800, възстановил съм 250. От човек, който тежеше 63 кг, от човек, на когото всеки ден му обясняваха, че си отива, че „това му е последният ден”, се изправих на крака и в момента тежа 110 кг. Нещата не са такива, каквито системно са набивани и обяснявани за ХИВ-позитивните.
След като дадох интервю на Карбовски, моменталически получих запечатка и изолация от 2 месеца! Вследствие на което сега аз не мога да сядам на клекало – говоря за тоалетна, защото най-малкото всеки един здравомислещ човек ще си направи сметката как става това с три пресни коремни операции – тогава бях в такова положение. Беше ми отворен коремът, защото никой не вярваше, че ще се излекувам, никой не вярваше, че ще продължа да живея. После заради проблемите с клекалото и слънчевия сплит аз направих и херния. С 300 зора изживях всичко. Тогава ме пуснаха в МВР-болница за операция, направих я, прибрах се за датата, изпълних всички срокове и 32 дни след прясната ми коремна операция ме запечатаха отново. Едно интервю на Анелия ПОПОВА
03/06/2011
