Най-страшният писък

33
Добави коментар

Ах, как искам да забравя… Но не мога!

И трябва ли? Не знам.

Дали забравата е днес спасение или отрова?

Спасява те от болка по-голяма –

от късането на месо,

от бъркането с нож в открита рана,

от удара със бокс.

 

Но забравата освен това и носи

смъртта на нечия душа,

смъртта на спомени, които просят

да не потънат в вечна тъмнина…

 

Забравя ли – умирам.

Но болката умира ли със мен?

Та тя ще се издигне от невежеството в сила,

за да почерни всеки следващ светъл ден!

 

И затова аз няма да забравя!

И нека, нека ме боли,

че да помнят всички как сърце закоравява

и какво на никой друг човек не трябва да се причини!

В чест на всички антифашисти, борещи се срещу най-страшната чума. Хора, помнете жертвите! Помнете виновните! Хора, бдете!

Like this:

Like Зареждане…

Related