ПУСТИННА РОЗА
Дошла направо от звездите, пустинята я приюти… Ситнят керваните на дните. Мираж – от спомени, мечти.
Кой би могъл да разгадае – цвят има ли? Или… бодли? Попитай Кактуса. Той знае от самотата – как боли…
Дете на Слънчевата фея – сълзите си тя ниже в стих. Гради дом пясъчен за нея сам Вятърът – ревнив жених.
Пустинникът едва ли знае, как, по-ефирна от перце, тя – Розата – навред ухае. Жадува ласка… И сърце!
Насън пребродила звездите, все пита… Кой ли я роди? Орисник ли пиян – и дните, и нощите – тъй отреди?
Пустинна Роза… И магия… С неземен чар ни заплени. Обичаш ли – благослови я! Или… Безличен – отмини.
ПавЛина СТАМЕНОВА
