История на индианската баня – темаскал
Темаскал –
индианското чистилище за души
Представата на западните хора за банята като невзрачно помещение за изпълнение на чисто хигиенни навици е ограничена и доста скучна. Този факт става все по-неоспорим, когато хвърлим бегъл поглед към къпалните традиции на ред други цивилизации. Повечето стари народи имат богат опит в извличането на пълноценно удоволствие от общуването с водата и парата. За тях банята е място за отдих, за пълно физическо и психическо разтоварване, но и място за срещи и весели разговори или олтар за сложни ритуали. За индианците пък банята е чистилище на душата.
Домът на горящите камъни
Темаскал – “дом на горящите камъни”, е дума от индианското наречие науа, която може да се преведе и като баня. Темаскал е единственият останал до наши дни ритуал на древните народи на Северна Америка, който се практикува и сега в оригинален формат. Ала приликите му с това, което ние наричаме баня, не са много. И то не поради устройството на помещението, а по-скоро заради напълно различното му приложение на храм за пречистване на душата и тялото. При това истински храм – със сложни ритуали и пълно духовно присъствие.
Индианската баня на пръв поглед много прилича на турския “хамам” или класическата руска баня. До Конкистата тя се е използвала от всички племена в Мексико – ацтеки, маи, сапотеки. Считали са я обаче за домашната стая за лечение, релаксация и прочистване, а не като място за миене на тялото. Средновековните испански хронисти споменават, че собствен темаскал притежавали всички – както бедняците в селските хижи, така и сановниците в дворците.
Ритуалите били тежки и сложни… Глухо биели барабани, съпровождани от танци и песни. Подготвяли душата за прочистването, помагали й да не се съпротивлява на горещата пара, която изваждала лошите духове и болестите извън тялото.
Самото помещение било ниско и кръгло, с отвор на върха. Вътре човек не можел да стои изправен, нямало и светлина. Преди баня стените се нагрявали много силно, като допълнително се внасяли и нажежени до червено вулканични камъни. Посетителят присядал и започвал бавно да облива стените и камъните със студена вода. Пространството обилно се насищало с пара и с ухания, отделяни от тревите и билките, нахвърляни върху горещите камъни. Стигало се до състояние, близко до транс. Тъмнината, тясното пространство, мекият, наситен с пара и аромати въздух отслабвали тялото и напълно отпускали мускулите. Сетивата и душата си почивали. А тихите напеви бавно издърпвали упоритите болести и злите духове навън.
Тези сцени обаче с танци, песни и разголени тела силно дразнели свещениците на Светата църква и скоро след установяването си на американска земя конкистадорите набедили баните за средища на разврат и поквара и ги забранили. Обичаят за напарването обаче бил пуснал толкова дълбоки корени в местната медицина и въобще в ежедневието на индианците, че всъщност не престанал да се практикува през следващите 500 години. Почти непроменен оцелява и до ден-днешен.
Кой не е чел “Винету”?
Северноамериканските индианци, наследниците на древните мексикански традиции, съхраняват и обичая с напарването в “дома на горящите камъни”. Всеки, който е чел популярните детски романи за Винету и Харка, знае как се ползва т. нар. баня. За индианците банята не означава ежедневен “сутрешен душ”. За тази цел вършат работа и бързо течащите води на някой близък извор. Парилнята е за специални случаи – при тежки болести, трудно заздравяващи рани, при умора и психически разстройства, когато е нарушена връзката с природата. Пребиваването в нея е обвързано с ред ритуали, изпълнявани от жреца на племето – напеви, танци, кадене с билки и гадаене, – защото целта е не само прочистване на тялото, а успокояване на душата. Постига се най-вече с вярата, че човек е част от природата. За да е здрав, трябва да е в хармония с нея и да е оборудван с подходящ инструментариум.
Земя, въздух, огън и вода
Според индианците светът е изграден от 4 основни елемента – земя, въздух, огън и вода. От тях е построено и всяко обикновено “типи” .
Парилнята винаги е в покрайнините на основния бивак. Мястото се избира внимателно – трябва да е тихо и спокойно и най-вече близо до течаща вода. Изгражда се по обичайния за степните народи начин – от гъвкави пръти и силно опъната щавена кожа, като се внимава да е максимално добре уплътнена. Близо до нея се наклажда огън, в който се слагат камъните за нагряване. Те обикновено са вулканични, за да издържат на високата температура, без да се разпукват. Големината им е приблизително колкото грейпфрут и десетина камъка са напълно достатъчни.
Подготовката за прочистването започва още с организирането на типито. Съзнанието бавно се настройва за предстоящия ритуал, а простите приготовления изтласкват назад тъмните мисли. Чакането за нагряването на камъните само по себе си вече е част от процеса, защото възпитава в търпение – качество, особено ценено от индианците. Не е по силите на човек да забърза или да забави процеса – камъните се нагряват за толкова време, колкото е необходимо. Човек трябва само да чака.
Когато са готови, се внасят вътре и отворът плътно се затваря. Естествено, тялото е напълно голо или с минимално количество дрехи, за да може кожата да диша максимално. Камъните се подреждат в средата и се покриват с билки и треви. Малко по малко се полива вода, докато се достигне желаната температура и гъстота на парата. С това кръгът е напълно затворен – в тъмнината са само човекът, камъните, горещият въздух, водата и земята отдолу.
За индианците това е най-съкровената част от ритуала, време за пълно отпускане на тялото и съзнанието. Много често за духовния транс спомагат напевите и заклинанията на шамана. Древният ритуал е непроменен и днес.
Всеки сам преценява колко време му е необходимо да прекара вътре. След обилното потене мускулите са напълно отслабени и главата леко се вие. Затова обикновено индианците се насочват към потока и бавно се потапят в хладните бързи води. Водата е най-добрият завършек за ритуала, защото отмива токсините по повърхността на кожата, успокоява сърцето и охлажда главата. А от друга страна, течащата вода винаги е създавала чувството, че има силата да отмива лошата енергия и лошите мисли и да ги отпраща далеч надолу по пътя си.
автор: Светослава Петкова
Още информация от тази категория
