В последно време в Европа се внасят много интересни тропически плодове. Макар тя се появява рядко на рафтовете, благодарение на нейния добър вкус, Черимоята ще заеме постоянно място в магазините.
Черимоя е най-използвано търговско наименование на плода на дървото Annona cherimola, което расте в долините на Андите на височина 1500 м над морското равнище от Колумбия до Перу. То издържа и на по-високи температури, затова можете да намерите Черимоя в многото топли области по света, като Израел и Южна Испания. Към този род се отнасят около 120 вида.
Черимоята има зелено – кафява матирана кожа. Повърхността й е грапава, изглежда все едно сте оставили следи от пръсти след натискане. Понякога повърхността му напомня на дървен покрив. Неузрелите твърди плодове можете да оставите на стайна температура за да станат меки. Вътрешността на плода е кремава, вкусът прилича на банан с ананас и има около 10 – 20 черни семена с големината на фасул, които са много отровни. Вътрешността се консумира предимно в суров вид.
Семената можем да засадим и отгледаме в дома или в топла оранжерия. Периода на кълняемост е различен, обикновено около 3 седмици. Температурата за кълняемостта на семената трябва да бъде около 27 C°. Малките дръвчета, пораснали от семена, са розови на цвят. Обаче после те придобиват по-тъмна, зелена окраска, листата им са с дължина около 10–15 см придобиват яйцевидна форма и се покриват с пух, а от обратната страна отчетливо се появяват жилки. През зимата листата частично опадат. При повреда те имат особен мирис. На местата, където листата са опадали, порастват нови клонки.
Всичките видове от семейство Аннонови имат нужда от много светлина и най-важно правилно зимуване, което е доста спорен въпрос за градинари – любители. През зимата аз оставям Аноната в помещение с температура 10–15C°. През зимата може да опитате да отгледате няколко отделни растения при стайна температура и да определите къде Аноната ще цъфне най-рано. Обичайно аноната цъфти на 3 – 5 година. Преди цъфтежа тя изглежда като увехнала и по-голямата част на листата опадат. Тя цъфти с жълтеникави цветя, които се появяват на местата на опадалите листа или едновременно с младите листа. За опрашването са необходими 2 растения, които могат да се опрашват и ръчно. Плодовете узряват в продължение на 5–7 месеца. Не позволявайте върхът да ви заблуди, който винаги изглежда увехнал. Непродължителното засешаване няма да повреди растението, но то трябва да се полива и през зимата.
Семената и , ако се съхраняват на сухо, остават жизнеспособни до 2-3 години.
Семената първо киснем във вода до 4 дни и тези които потънат за това време се използват, а тези, които плуват горе се изхвърлят. Семената се садят в лека песъчлива почва примесена с торф, покриват се с 2-3 см почва и се съхраняват в оранжерия. Покълват от 3 до 5 седмици и когато станат на височина около 10 см се пресаждат в саксии. Резниците от стари клонки на здрави дървета се вкоренени в съдове с пясък на топло за 28-30 дни.
Черимоята се развива най добре в субтропичен към умерен климат. В равнинните тропици загива бързо поради обилните дъждове. Не понася прекалената влажност. Въпреки, че се среща в Колумбия и Еквадор, там расте от 1500 до 2500м н.в. Подходящите температури лятото за нея са в диапазон 20 – 27 С, а зимата не са проблем колебливи температури. При – 5 градуса измръзва наземната част на растението, но в Испания в планината Сиера Невада , където е пренесено много отдавна, понася и температури до -9 градуса без сериозни щети. Предпочита се защита от силни ветрове, които пречат на опрашването и. Сухата среда е благоприятна за нея.
Размножаването чрез семена постепенно отстъпва на вегетативното, защото размножаването по вегетативен начин има това предимство, че качествата на сорта (майчиното растение) се запазват. При него новото растение се получава от пъпка на майчиното растение, без да се повлияе от друго растение. Чрез вегетативно размножаване се запазват качествата на сортовете на овощните растения, които, ако се размножават чрез семенен начин, биха изчезнали. Така се запазва голямото сортово богатство. Вегетативното размножаване дава възможност ценни сортове да се размножават по целия свят, където има условия за отглеждането им.
И накрая най важното което трябва да се знае
Проблем при Черимоите е неспособността за естествено опрашване, защото мъжките и женските части на всеки цвят не узряват едновременно. Малко насекоми посещават цветовете. Ето защо е много желателно да се опрашват ръчно и това трябва да се прави в периода от 6-8 часа, когато близалцата са бели и лепкави. В Чили е било открито, че в първите отворили се цветове, поленовите зрънца имат скорбяла, докато цветовете, които се отварят по-късно имат по-изобилен полен, без скорбялови зърна и поленът се развива лесно. Частично отворените цветове се събират следобед и се пазят в хартиена торба през нощта. На следващата сутрин падналият полен заедно с мокра хартия се слага в стъклено шишенце и се пренася с четка върху приемните близалца. Обикновено само няколко от цветовете върху едно растение се опрашват всеки път, операцията се повтаря на всеки 4 или 5 дни с цел да се удължи сезонът на опрашването. Поленът на Черимоята не е достатъчен. Плодовете от ръчното опрашване ще бъдат по-добри по форма и размер.
