Минзухар

Crocus hybrida Това е един от най-ранните пролетни видове, които кулинарите свързват с подправката шафран. Макар и доста нежен вид, лесно пробива снега и неговите цветни главички се открояват на все още оголената земя. Има два вида минзухари, които са включени в Червената книга на България. Произход – среща се в цяла Европа, Централна Азия и Северна Африка. Цъфтеж – през февруари и март с бели, жълти, оранжеви или сини багри. По-дребните видове, подходящи за сандъчета, се срещат в розово и пурпурно – те достигат на височина едва до 10 см. Място – не е претенциозно. Предпочита по-влажните и сенчести места и се среща  доста често и под дърветата.

Грижи – най-подходяща  е пръстта за балконски цветя. Не допускайте засъхване на почвата. Докато поникнат растенията, почвата трябва да се поддържа леко влажна, след това се полива умерено и се торят един път. Размножаване – чрез  дъщерни луковици през септември-октомври. Обикновено луковиците се вадят през около три години. Това е вид, който има висок процент на поникване. Съвети – не  допускайте задържане на вода в съдовете. Рядко се напада от болести и вредители. Отстранявайте прецъфтелите цветове на време.  

Минзухарът се е отглеждал още преди Новата ера. Той е бил известен още в Древния Египет, където се е използвал като подправка и за балсамиране. Кулинарите го използват и досега във вид на подправката, известна като шафран. Минзухарите се срещат в природата на високопланинските поляни, в светлите горички, по каменните склонове на Средиземноморието, в Средна и Южна Европа, Централна Азия. Има около 80 вида минзухари, а се култивират повече от 200 сортове и видове. Минзухарите се появяват за кратко при най-благоприятните за тях условия. След това те са в покой под земята.

За минзухарите, повечето от които растат в райони с топло сухо лято и влажна малоснежна зима, подходящи условия за цъфтеж съществуват от септември-октомври до май-юни. През останалото време те формират нови луковици, богати на хранителни вещества, които дават началото на листни и цветни пъпки за следващия сезон.

CrocusПовечето от минзухарите цъфтят през пролетта, но има и сортове, които цъфтят през есента. Цветовете им могат да са с различни окраски: лилави, жълти, бели, двуцветни или петнисти. Минзухарите растат на всяка почва. Освен това те могат да се използват за форсаж. На открито минзухарите се засаждат през септември-ноември на дълбочина 8 см на разстояние 10 см (есенно-цъфтящите се засаждат през юли).

Височината на растението е 8-12 см. Размножава се с делене на луковичките, които се образуват в гнездото  през есента.

Златният предвестник на пролеттаМинзухарът е сред първите пролетни цветя, които даряват земята с красотата си. Той сякаш приветства разбуждането на природата и зараждането на новия живот. В българската традиция минзухарът е известен като брат на кокичето, за него народът е създал прекрасната песен:“Кое ми цвете най-рано рани“. У нас поверието гласи, че който напролет види първия цъфнал минзухар, небива да го бере, за да му върви на добро. Пак у нас на  Гергьовден  бабите берат минзухар, лайка, детелина и кадят с тях добитъка за здраве. Родът минзухар (crocus) е от семейство перуникови и наброява около 80 вида, разпространени в Европа, Средиземноморието, Западна, Средна и Централна Азия. В българската флора се срещат 10 вида. Минзухарите са ценни декоративни растения. Отглеждат се в паркове и градини без особени грижи. Размножаването е лесно – грудколуковиците се изваждат от почвата, когато листата засъхнат. Подсушават се на сенчесто, проветриво място, отделят се детките, за да се доотгледат в отделна леха. Луковиците на есенноцъфтящите се засаждат на постоянно място през юни-юли, а пролетноцъфтящите – в края на септември на дълбочина 6-8 см и разстояние 5-8 см.

За ранно отглеждане се залагат от края на август до октомври по 6-8 в саксия или по повече в сандъчета. Съдовете се поставят за около месец в студено помещение за вкореняване. След това температурата се покачва до 10 градуса, щом се появят пъпките, още се повишава, но при отваряне на цветовете отново се понижава. Съставът на саксийната почва е чим, листовка (оборски тор) и пясък в съотношение 2:1:1.

Семейство Перуникови -Iridaceae

Име: Родът Минзухар (Crocus) наброява около 80 вида, разпространени в Европа, Средиземноморието, Западна, Средна и Централна Азия. В българската флора се срещат само 10 вида. Най-разпространените от тях са: Crocus chrysanthus (златистоцветен минзухар, наричан още качитка, качунка, пърлог и др.), Crocus flavus (пролетен или жълт минзухар, качка) и Crocus biflorus (двуцветен или шарен минзухар). От семейство Перуникови у нас са разпространени още: перуника (Iris), гладиолус (Gladiolus) и пролетка (Romulea), като негови родственици. А от чуждоземните роднини се срещат популярната оранжерийна фрезия (Freesia) и предлаганата на пазара през последните години екзотична тигридия (Tigridia), подходяща за отглеждане на открито. Минзухарите са обичани от малки и големи.

Народът е създал приказки и песни, предания и легенди: „Кое ми цвете най-рано рани, най-рано рани, най-рано цъфти? Минзухар цвете най-рано рани, най-рано рани, най-рано цъфти; минзухар с майка мащеха, тя минзухара рано будеше.“

Според преданието, на Гергьовден бабите берат минзухар, лайка, детелина и кадят с тях добитъка за здраве. Поверието гласи, че който напролет пръв види цъфнал минзухар, не бива да го бере, за да му върви на добро.

Описание: Минзухарите са многогодишни тревисти растения, високи 6-20 см, с грудколуковица, която в основата се разпада на пръстенчета или на успоредни влакна. Стъблото е силно скъсено, външно незабележимо. Листата са линейни, с подбити краища. Цветовете са правилни, по 1-6, обвити с ципеста обвивка (спата). Околоцветникът е прост (не е разграничен на чашка и венче), съставен от 6 листчета, сраснали в основата в дълга тръбица. Тичинките са три. Плодът представлява разпуклива кутийка. Цъфтят през пролетта или есента. Отделните видове се различават по някои от посочените белези. Например, през есента цъфтят само С. pallasii (палазиев, есенен минзухар) u C. pulchellus (kpacuв минзухар), като първият има жълти, а вторият бели прашници. 

Пролетноцъфтящите видове биват:Жълти или оранжеви цветове – С, chrysanthus (златистоцветен), С. olivieri (оливиеров) и С. flavus (жълт), като грудколуковицата на първия от тях образува в основата си пръстенчета, а при останалите тя е разнищена на успоредни влакна.Със сини, бели или шарени цветове, от които при С. reticulatus (мрежест) обвивката на грудколуковицата е мрежеста, а при останалите е разнищена на влакна или се отделя на пръстенчета. Повечето видове минзухари растат на сухи тревисти места, в ливади и светли гори, сред храсталаци. Само С. velucheusis (планински) обича по-влажни тревисти места, край топящи се снегове.

Използване: Минзухарите са ценни декоративни растения. Отглеждат се в паркове и градини без особени грижи. Използват се за направа на цветни лехи, за бордюри, за засаждане край пътеки и алеи, около храсти и дървета. Красива е гледката, когато са засадени разпръснато или на гнезда в тревните площи. Подходящи са за алпинеуми и саксийно отглеждане. Размножаването обикновено е вегетативно. Семенното е трудно и не се практикува. Грудколуковиците се изваждат от почвата, когато листата засъхнат. Подсушават се на сенчесто и проветриво място, след което дъщерните грудколуковички се отделят от майчините. За есенноцъфтящите видове грудколуковиците се засаждат на постоянно място през юни-юли, а за пролетноцъфтящите – през август-септември (октомври). Засаждането става на дълбочина 6-8 см при разстояние 5-8 см. Малките дъщерни грудколуковички се засаждат (за една година) в отделна леха, за да достигнат нормални размери. За ранно отглеждане в саксии грудколуковиците се засаждат от края на август до октомври, по 6-8 в саксия (с размери 12 см) или в малки сандъчета по 10-20 екземпляра. Саксиите се поставят в студено помещение за вкореняване в продължение на един месец. След това се изнасят при температура до 10°С. При поява на пъпките температурата се повишава, а при отваряне на цветовете отново се понижава.

Съставът на саксийната почва е: чим, листовка (или тор) и пясък (2:1:1).

Грудколуковицата съчетава белезите на грудка и луковица. Наглед минзухарите могат да се сбъркат с видовете от род Мразовец (Colchicum) и род Мерендера (Merendera) от сем. Melanthiaceae, при които тичинките са 6 (а не 3). При мерендера околоцветните листчета са свободни до основата (а не сраснали). Включени в закона за лечебните растения.