Не за слава… Или за награда. Те поемат към нова Голгота. По трънливия път – към Елада… Сбрали мъка – за триста живота.
Премалели – над старчески мощи, в неми сенки тела се преплитат. Тайно само, в безлунните нощи, ще поплачат… Насън – ще поскитат…
Как мечтаят си, в делник нелесен, за репò* – глътка въздух – в неделя. И в душите заключили песен, с друг горчивия залък споделят.
Рой-сълзи… Все редят есемеси: Чедо, как си? Обичам те, мамо! Скъпи, чакай ме… Мила, къде си? И… Сънуват… България – само!
репò* – почивка, почивен ден 2007 год. – Атина
