Ако ти се струва, че нещо е така, както ти се струва – няма начин да няма някой друг, на който да му се струва, че е точно обратното. И че ТИ не си прав. Даже си виновен. За всичко…
Малко завързано звучи, знам. Но нещата са и доста прости.
Хората са егоисти. В което няма нищо лошо. Лошото е само да си мислим, че егоизмът е нещо лошо и да негодуваме от проявите му – когато сме от потърпевшата страна на чуждия егоизъм. А същевременно нашият си егоизъм да считаме за “здравословен”…
Относително (не)вярна е и хипотезата, че най-добре е да причиняваме на другите само това, което бихме искали да ни бъде причинено и на нас. (Най-малкото, такова вярване отрича изцяло аналния секс между различните полове… но е възможно да се намерят и още по-убедителни доказателства в неговата несъстоятелност).
Доста е относително и да вярваме, че хората никога не се променят. Зависи…
Щото какво ако не промените в самите нас променят и отношението на околните към нас самите?! Преди време, примерно, бяхме желани. И обичани…
Сега предимно ни търпят. Или ни понасят. Някак си… (Но и това сигурно ще се промени).
Най-относително (да не кажа – измислено) е пък така нареченото “приятелство” между двата ПРОТИВОПОЛОЖНИ пола. Няма по-лицемерна идея от тази мъж и жена да бъдат “просто приятели”! Както и никъде няма да видите вълк и овца излегнати един до друг да съзерцават залеза, прегърнати приятелски… без в очите на вълка да има едно лукаво пламъче, а на муцуната му – зловеща усмивка, от която може да ти настръхне вълната…
Мъжете и жените са създадени, за да се хващат за гушите. А после и за циците, за задниците и още няколко места, удобни за захват. (Неслучайно Pretty Woman на врачански е “зафатна булка”, т.е. такава, която е удобна за захващане… тук-таме).
Какво обаче е истински мъж – или истинска жена – това също може да бъде толкова относително, че направо да няма смисъл да се търси верния отговор.
Верният отговор в много други случаи също не е важен. Достатъчно е да си задаваме верните въпроси… макар че, това също не винаги е така – демек е относително, та дрънка.
В крайна сметка, Относителността е само една теория.
На практика – всички го отнасяме! Рано или късно…
Накрая отнасят и нас. Нанякъде…
(Понеже сме относително оптимистични – или просто наивни – ни се ще да вярваме, че отиваме на дълга почивка… но никой не може да го потвърди със сигурност).
И след нас остава само един мимолетен спомен.
Че някога сме били тук…
…също като Лили.
СНИМКА: Cosmos Consortium
Tags: анален секс, глупости, изтърпяване, относителност, понасяне, приятелство, противоположни полове, теория, хипотеза
