Американски кокер шпаньол

13.02.2014

Темперамент:  Американският кокер шпаньол е добър компаньон, предан и внимателен любимец. Той е добър приятел в игрите и обожава компанията и на най-малките, защото не се свени от внимание. Този вид кокер е послушен и податлив на обучение.

Данни за породата:   Тегло: 9-11,5 кг; височина при холката: 38-39,5 см

Тегло: 9-11,5 кг; височина при холката: 35,5-37 см

Външни белези: Черепът е овален. Очите са тъмни на цвят, поставени фронтално. Муцуната е силно скъсена, стопът е ясно изразен, завършващ с черна носна гъба. Ушите се спуснат странично на лицето, поставени са ниско и са силно окосмени. Вратът е дълъг и добре замускулен. Холката е висока. Тялото е късо. Гърдите са дълбоки. Опашката е поставена високо, носи се на линията на гърба или малко по-високо. Гръдните крайници са прави и успоредни, добре окосмени. Ходилата на тазовите крайници са ниско поставени. Лапите са кръгли и компактни. Космената покривка на главата е сравнително къса с изключение на ушите, а по тялото е по-дълга. Това се забелязва особено по корема и долната част на крайниците. Косъмът е леко вълнист, н не къдрав или на масури. Цветът на космената покривка е едно-, дву- или трицветен, а основните цветове са черно, кафяво и бяло, което оформя петна в някои части

Здравословни проблеми: Както всички породи с по-дълги уши, американският кокер шпаньол е предразположен към възпаление на ушите (отит) вследствие на инфекции или попадане на паразити. Поради своеобразната постановка на очите, те също са слабо място при тази порода и е желателно да бъдат преглеждани редовно за наличие на заболяване (например катаракта). Коленете на американския кокер шпаниол са друга област, предразположена към болести. Средната продължителност на живот на американския кокер шпаньол е между 12 и 15 години.

История, произход и предназначение: Смята се, че породата е възникнала в Испания, откъдето по-късно по море достига Новия свят. Американският кокер шпаньол е започнал да се отделя като порода от своя английски братовчед през далечния 19 век, но бива признат едва хилядолетие по-късно през 40-те години на 20 век. Американският кокер е ловец по природа и душа, и, макар и в наши дни да се предпочита като куче-компаньон, той винаги ще носи онази слабост към дивите (а и домашните пернати), която може да се окаже смъртоносна за тях.

Категория: Кучета

Американският кокер шпаньол е произлязъл от Английския кокер шпаньол през 19-ти век. През 1940 г. Американският кокер започва толкова да се различава от Английския, че се налага разделянето на тези две породи през 1945 г., като тогава официално са определени стандартите за всяка една от тях.

Въпреки че произлиза от ловна порода, и запазва някои от ловните си навици, тази порода кокери се използва предимно за киноложки изложби или компаньони.

Характер

Американският кокер шпаньол е интелигентно куче, лесно приспособимо и податливо на обучение. Той е много послушен и жизнерадостен, игрив и предан компаньон. Кучетата от тази порода са добри с децата, много социални и се разбират с другите кучета. Те уважават властта на своя господар. Нежни и доверчиви са.

Външен вид

Американският кокер шпаньол е красиво куче с дълги висящи и силно окосмени уши, закръглена глава, и с гъста, мека, средно дълга козина. Този порода кокер е по-малка по размери от Английския кокер, муцуната е по-къса. Очите са с тъмен цвят и интелигентно изражение. Носът е винаги черен за кучетата с черен цвят, но може да е кафяв за кучетата с други цветове. Тялото е компактно, с къс гръб. Шията е дълга и замускулена. Гръдният кош е дълбок. Крайниците са с добре развита мускулатура и с обилно окосмяване. Лапите са овални, с плътни възглавнички и обилно окосмяване. Опашката е купирана на 2/5 от оригиналната й дължина и се носи на същата линия като гърба.

Ръст и тегло

Ръст : мъжките кучета обикновено са високи около 36-39 см, а женските 34-37 см. Тегло : мъжките кучета имат тегло около 11-13 кг, а женските 11-13 кг.

Здравни особености

Склонни са към ушни заболявания, като особено през лятото ушите им трябва да се проверяват често. Поради дългите уши, които често докосват земята, те стават лесна мишена на паразити като кърлежи, които много често водят до глухота. Друго на което трябва да се обърне внимание, е заболяванията на очите, напр. глаукома и катаракт, за това те трябва редовно да се преглеждат от ветеринар и да се почистват. Средната продължителност на живота на тази порода е 9-15 години.