– Обичаш ли ме още?
– Разбира се, прекрасна.
– Гушни се в мене. Нощ е.
– Но малко ми е тясно…
– Нима не ме желаеш?
– О, не, без теб не мога!
– За друга ли мечтаеш?
– До тебе съм, за Бога.
– Кажи, все нещо има…
– Не, няма нищо скъпа.
– Защо към мен изстина?
– Понякога е тъпо…
– Отдавна подозирах…
– Отдавна май сме чужди…
– Дори не те презирам.
– От мене имаш нужда.
– Да, теб обичам още!
– Все още те желая.
– Заспивай вече. Нощ е.
– Как да заспя, не зная…
За себе си ме крий
Цветята са за теб.
За теб е питието.
Сложи му малко лед.
Отива ти морето.
А плажът тих и пуст,
където бяхме двама,
ще помни наизуст,
че тука ще останем.
Отпий за теб и мен,
за чайките на плажа,
за всеки следващ ден,
когато ще ти кажа
Обичам те… Отпий.
За теб е питието.
За себе си ме крий –
за теб и за морето!
