Всички деца могат да имат притеснения, страхове, съмнения. Но децата с обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР) се тревожат повече и по-често, въпреки че упорито се опитват да се успокоят. В поведението на дете с обсесивно-компулсивното разстройство се наблюдава въздействие на силно натрапливи мисли (обсесии), често повтарящи се, дразнещи и ирационални, които безпокоят детето и за да ги тушира, то прибягва до изпълнение на ритуални действия (компулсии). Често то разбира безсмислието на изпълняваните от него повтарящи се действия, но въпреки това не може да се овладее и това засилва тревожността му и затваря порочния кръг. Например дете, изпитващо ужас от микроби и замърсяване, има натраплива мисъл: „Изцапах се, това е мръсно, ще се разболея.” и вследствие на това се появява натрапливото действие като често миене на ръцете. Или пък поддаване на завладяващи мисли: „Ако първата цифра от номера на следващата кола не е 5, ще се случи нещо лошо с мама.” и това се превръща в необходимост да се следи често номерацията на колите, за да се успокои тревогата, свързана със здравето на близките. Това ритуално поведение се повтаря до такава степен, че започва да пречи на нормалното протичане на деня на детето.
Между 2% и 3% от населението имат някаква форма на обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР) и много от тях започват да показват признаците за това още от 5-годишна възраст, а дори и от по-рано.
Не всяко дете, което има нужда от последователност или подреденост, разбира се, проявява симптоми на ОКР. Нормално за подрастващите е да повтарят действията си. По този начин те се научават, практикуват уменията си и се успокояват.
ОКР е от спектъра на тревожните разстройства
Децата, които са по-застрашени да развият ОКР са високо тревожни. За тях може да е по-трудно да се справят с промяна или стрес и съответно не успяват бързо и ефективно да се успокояват. При тях често има и генетична обремененост – в семейството на такива деца нерядко има близък с тревожност или депресия. Разбира се, не е задължително при родител с подобен проблем и детето да има такъв. Значение за появата на ОКР имат и родителския стил, правилата, биологичната предразположеност.Ключът за справяне е в ранната намеса. Навременното разпознаване на симптомите и обръщане към специалист може да предотврати развиване на разстройството на по-късен етап от развитието. За съжаление проблемът може да остане години наред неразкрит, защото децата обикновено изпълняват ритуалите тайно. Но дори и да забележат подобно странно поведение, родителите често го смятат за фаза, през която преминава детето или обикновена, занимателна игра.
Понякога детето се опитва да вкара и родителя в схемата на ритуалите си. Например: „Мамо, аз нали не трябва да пипам мръсни неща, защото са пълни с микроби?” – „Да, разбира се, че не бива да пипаш.” и по този начин неусетно се подкрепя обсесивно-компулсивното поведение.
Разпознаване на признаците на обсесивно-компулсивното разстройство
Клиничен психолог или психиатър могат да диагностицират ОКР. Наличието на признаци, типични за ОКР не означава задължително, че детето страда от съответното заболяване. Характерни симптоми, например са изпъление на ритуали, свързани с:
– поддръжка – многократно миене, чистене, подреждане до перфекционизъм;
– проверка – на домашна работа, на заключени врати;
– повторение – влизане, излизане с определен маниер; преписване, препрочитане;
– докосване, броене, пренареждане;
– превенция чрез определени странни действия на здравето на обичаните хора и др.
Ако детето прекарва повече от час в някоя от гореспоменатите дейности и ако нуждата от това поведение води до усещане за нещастие, самота, неразбраност или се намесва в нормалната рутина, то това е признак, че е нужно да се обърнете към специалист.
Лечение на ОКР
Най-прилаганото лечение на деца с подобна симптоматика е когнитивно-поведенческата терапия, която в рамките на няколко сеанса може да доведе до подобрение. Важното е родителите и самото дете активно да съдействат в процеса на терапия.
Вижте също:
Детската сексуалност важен етап от подрастването
Развитие на децата в предучилищна възраст
Шест неща, които децата трябва да чуват по-често
