В юношеските ми години Иля Велчев беше един от любимите ми поети. И до днес…
Любовта ми към песните на ФСБ (включително и заради текстовете на въпросните песни) също не поизбеля особено през годините.
Днес, по някакъв странен, но сигурен съм – не и случаен – начин, се срещнах почти едновременно с две прекрасни произведения на своите отколешни любимци.
Затова направо ще ви хвърля в дълбокото.
Може пък и да изплувате…
Иля Велчев: “Жестоко за двама”
Бутилка стар коняк,
За по-изискано.
Пет приказки
за мода и за друго.
Един изтъркан виц.
Полуусмивка.
Открадната целувка,
първа. . .
Дежурното “Недей” на женски глас,
с което всъщност те повикват.
Две бели фигури
от страст.
Интимното око
на синя лампа.
И сладка топлина
на полумрак,
на голото легло,
на тиха музика.
А после –
неизменната цигара.
Дими цигарата за двама,
като жестока рана тлее.
Почуква вече празната касета.
Вие.
И всичко свършва.
Обичам те – ми казваш ти
със своя неуверен глас.
И молиш ме, настойчиво, страхливо,
да ти повторя същото и аз?
Обичам те –
но как да ти го кажа
в тази тишина.
Лъжа, защо ти е лъжата?
Целувам те,
но тебе ли целувам?
Лежа до теб, коса в коса,
прегръщам те и те забравям.
И не че има
някоя конкретно друга,
и не че ти
си хлътнала по мене,
а просто бе
поредната игра,
с която търсехме
любимия,
любимата,
и се отдалечавахме
завинаги от тях.
…
Tags: дълбоко, Иля Велчев, музика, настроение, поезия, поет, стихове, текстове, ФСБ
