„Мона Лиза“ висококачествено копие масло върху платно размер: 91 х 121 см.
Джокондата е най-популярният портрет в историята и може би най-известната картина от западно европейското изкуство. Нейната слава вероятно се дължи на многото литературни препратки към различните интерпретаций върху самоличността на героинята на Леонардо и също така на скандалната кражба на картината на 21 август 1911г. Мона Лиза или Джокондата е картина нарисувана с маслени бои върху дъска от топола през 16 век от Леонардо да Винчи. Името Мона Лиза произлиза от биографията на художника, написана от Джорджо Вазари и публикувана 31 години след смъртта на Леонардо. В нея той идентифицира седящата дама като Лиза, съпруга на богатия флорентински търговец Франческо дел Джокондо. „Мона“ е често срещано в италианския език сливане на „мадона“, което значи „моята дама“, еквивалент на френското „Madam“; така името на картината означава „Madam Lisa.“ Алтернативното заглавие “ Джоконда” е женски род на Джокондо. На италиански giocondo означава също и “весел, жизнерадостен”, следователно „gioconda“ означава „весела жена“. Заради усмивката това име придобива двойно значение. През 19 век и Мона Лиза, и Джокондата са вече утвърдени имена на картината. Преди да се утвърдят тези имена, картината е била назовавана с много и различни описателни изречения като „неизвестната флорентинска дама“ След като завършил творбата си Леонардо я отнесъл в Рим а по-късно във Франция където се е съхранявала до смъртта му. Знае се че е станала собственост на френския крал Франсоа I, който я е закупил за 12.000 франка, въпреки че не е ясно дали се е случило през 1517, преди смъртта на художника или след това през 1519. След като краля починал картината била преместена във Фонтенбло, след това в Париж, а по-късно в двореца Версай. Установено е че е принадлежала на френската кралска колекция а в XIX век Наполеон Бонапарт я е съхранявал първо в личната си резиденция а по-късно в двореца Тюйлери. След френската революция е преместена в Лувъра, където се съхранява и до днес.
Това е последната голяма творба на художника като се има в предвид че промените по картината са продължили до последния момент. Когато Леонардо заминава за Рим по повеля на новия Папа, начинът му живот се променя, става еднообразен и непродуктивен. Леонардо да Винчи починал без значителни ангажименти, под покровителството на папа Лъв X.
