Лов на Яребици
Дребен пернат дивеч
(местен дивеч)
Латинско название: Perdix perdix
Разред : „Кокошоподобни“-GALLIFORMES
Семейство: „Фазанови“ – Phasianidae
Срок на ловуване: 1 октомври -30 ноември
Отстрелна норма : 4 броя на излет
В България на лов за Яребици е разрешено да се излиза от 1 октомври до 30 ноември.За яребица може да се излиза на малки групи от по 4-6 човека. Като най-подходящата порода куче за лов на яребици е Английския пойнтер.Може да се практикува и без куче ,но тогава ходенето за да се вдигне яребицата ще е значително повече.Тази порода надушва дивеча от 300 м ,което е доказано експирементално.Яребицата прилича на голям пъдпъдък ,тя е колкото едър гълъб,но общата форма е по набита.Мъжките тежат около 500 гр ,докато женските достигат около 300-350 гр.
Няма ясно изразена разлика в оперението между мъжката и женската яребица.И двата пола имат сиво-кафява защитна окраска . В България яребиците се срещат от морското равнище до планинските райони ,но най разпространени са в равнините .
Тази птица почти винаги се настанява в близост до ниви с фуражни култури като предпочита високата трева между нивите и откритите площи с малко храсти.Среща се и из лозя, горски поляни ,пасища с храсти.Яребицата не можем да я видим навътре гората .През по голяма част от времето живее на ята .През зимата образува по големи ята от по няколко люпила с възрастните яребици , докато през лятото са отделни люпила.
Яребиците оформят брачни двойки през пролетта .За гнездене предпочита обработваеми площи (като прави гнездото не повече от 20-30 м от края на нивата) ,овощни градини,и края на горите.Гнездото е малка трапчинка застлана с суха трева и перушина. Женската снася от 12 до 20-22 зеленикаво-кафяви яйца с крушовидна форма и със средна големина . Изследванията показват, че броят на снесените яйца е от 12 до 26, но ако яребицата е загубила гнездото си и гнезди повторно, броят им е от 8 до 14. Мътенето продължава 23-25 дни. Малките веднага след подсушаването започват да следват майката, но не растат бързо. Излюпват се с маса около 8-9 гр; на един месец достигат 100-120 гр; на 6 седмици започват да подхвръкват, но след 3 месеца все още не са достигнали размера на родителите си.
Сутрин след вдигане на росата и привечер яребицата тръгва на водопой и след това започват да се хранят .Затова когато се ходи на лов за яребици и не знаем тяхното местоположение трябва да се застане рано сутрин или привечер на подходящо място и да се установи местопребиваването на яребицата.Както споменах в началото за това че Английския пойнтер е най-добър за лов на яребици,това не означава че Дратхарът,
Курцхарът, Бретон епаньолът , сетерите и спаниелите не са способни да ловуват на яребица.Яребицата има силен мирис и едно обучено куче ще я открие дори и след като се е затаила,но тогава миризмата значително намалява и затова кучетата трябва да се пускат срещу вятъра.
Естествени неприятели
Неприятели на яребицата са лисицата, дивата котка, невестулката, черният пор, язовецът, таралежът, енотовидното куче, по-едрите представители на дневните и на нощните грабливи птици, свраката, сивата врана и др. Тя понася много големи загуби при тежките продължителни зими и от механизацията в селското стопанство. Освен това страда и от много болести.
На лов за яребици – Подходящи патрони
са №5- №7 с концентратор ,като в началото се ползват номера 6-8 защото яребицата няма още зимно оперение.
