Роден е в Париж на 14 ноември 1840 година в семейството на Адолф и Луис-Юстен Моне. Родителите му са второ поколение парижани, но през 1845 година се преселват в Льо Хавър в Нормандия. Кръщението му се извършва в църквата „Нотр Дам дьо Лорет“ и му е дадено името Оскар-Клод. Майка му е певица, а баща му — бакалин. Адолф иска сина му да влезе в семейния бизнес, но Клод желае да стане художник. Моне прекарва младостта си в Льо Хавър, като на 1 април 1851 година постъпва в местната гимназия. Там първо се отличава като карикатурист, като продава свои карикатури за по 10-20 франка. По-късно обаче променя възгледите си под влиянието на своя ментор Буден, когото среща по плажовете на Нормандия през 1856/57 година. Буден убеждава Моне да започне да използва маслени бои. Освен това, Моне е въведен в пленеризма от Буден и така започва да твори пейзажи. На 28 януари 1857 година майката на Клод Моне умира. Той напуска училище и отива да живее при своята леля Мари-Жан.
Младият Моне разбира за новите възможности, които му предоставя природата със своите странни и красиви форми. През 1859 той е вече ученик в Ателие Суис в Париж, където се запознава и сприятелява с Камий Писаро, друг много известен представител на импресионизма. След като изкарва две години военна служба в Алжир, той се връща в Льо Хавър и се запознава с Йохан Йонгкинд. За него Моне казва по-късно, че дължи “окончателното оформяне на своя художествен поглед”.
През 1862 се включва в студиото на Глейр в Париж, където се запознава с Реноар, Сисле и Базил, с които той оформя ядрото на импресионизма. Страстта на Моне да рисува навън е много добре разкрита чрез една известна история, отнасяща се до един от първите му амбициозни проекти – картината “Жени в градината” Париж 1866-1867 г.. Картината е около 2,5 метра на височина и, за да може да я рисува навън, той поръчва да му се изкопае ров в градината, така че да може да издига или снишава платното до желаната от него височина чрез скрипци. Гюстав Курбе, известен френски художник реалист, при едно свое посещение наблюдава Моне и отбелязва, че Моне не би нарисувал дори и листата, които са на заден план, ако върху тях не пада точната според него светлина.
По време на френско-пруската война (1870-71) Моне търси убежище в Англия заедно с Писаро. Там той изучава творбите на Констабъл и Търнър, рисува р. Темза и лондонските паркове и се запознава с търговецът на картини Дюранд-Руел, който впоследствие ще се окаже един от основните почитатели (а и един от първите масови изкупвачи) на импресионизма. От 1871 до 1878 г. Моне живее в Аржентиул, малко селце на река Сена близо до Париж. Там биват нарисувани някои от най-веселите и най-известни творби на импресионистическото движение – не само от Моне, но и от неговите гости Мане, Реноар и Сисле. През 1878 той се мести във Ветхойл, а в 1883 се установява в Живерн, който се намира също на река Сена, но на около 40 мили от Париж. След дълъг период на гладуване и недоимък, Моне започва да печели добре.
До 1890 г. той вече е толкова успял, че може да си позволи да си купи къщата в Живерн, която преди това е наемал, а през 1892 той се оженва за своята любовница, с която е започнал връзка през 1876 т.е. 3 години преди смъртта на първата си жена.
От 1890 той се съсредоточава върху поредица от картини, в които пресъздава един и същ обект в различни часове на деня и при различна светлина – „Купи сено“ (1890 – 1891) и катедралата в Руан (1891 – 1895) са сред най-известните от този период. Той продължава да пътува много, посещавайки Лондон и Венеция няколко пъти ( а също и Норвегия като гост на кралица Кристиана), но неговото внимание все повече се насочвало към създадения от него воден парк в Живерн, който му служил като вдъхновение за неговата поредица от картини на тема “Водни лилии”, която той започва през 1899 и която става доминираща за неговото творчество оттам нататък. През 1914 той дори построява специално студио в двора на къщата си, за да може да работи върху огромни платна.
През последните години от живота си Моне страда от отслабващо зрение, но продължава да рисува до смъртта си. Обожава цветята и последните две години от живота си посвещава на рисуването на водни лилии, от които смъртта го откъсва през 1926 година. Той е изключително плодотворен художник и много големи и известни галерии имат негови творби. Умира през декември 1926 в Живерн на 86 години.
