Защото днес ми е едно такова снежно. 🙂
(детски терапевтични приказки и притчи)
Снежинката живеела горе в небето, на висок-висок облак. Тя била много малка и много непослушна. Когато и казвали: „Ела да се разходим“, тя отвръщала:
-Няма да дойда!
Като и казвали: „Тогава остани вкъщи“, тя крещяла:
-Искам да се разхождам!
Когато и казвали: „Изяж си храната“, тя викала:
-Няма пък, няма пък!
Когато и казвали: „Тогава ще я приберем“, пак викала:
-Искам да ям, искам да ям!
Когато и казвали: „Неправилно“, тя крещяла:
-Правилно!
Когато и казвали: „Не бива“, тя се плезела:
-Бива, бива!
Била толкова непослушна, че никой не искал да дружи с нея. Веднъж всички снежинки отишли да се разхождат по края на облака. Там било много високо и страшно.
-Внимавайте! Дръжте се за ръце, за да не паднете! – предупреждавали големите снежинки и всички малки се хванали една за друга. Само непослушната снежинка не искала да се хване за никого. Тя отишла на самия край на облака и паднала от него.
Но нито капка не се изплашила. На земята видяла мишка.
-Пи-пи-пи, – казала мишката – ела тук, ще те изям!
-Няма да дойда, – отвърнала снежинката – аз съм непослушна и всичко правя наопаки!
И избягала от мишката. После видяла мравка.
-А-ха! – зарадвала се мравката. – Ела по-насам, да те лапна!
-Не позна! – присмяла и се снежинката. – Аз съм непослушна и всичко правя наопаки!
И избягала и от мравката. После видяла жаба.
-Ква-ква-ква, махай се от мен, снежинке! – казала жабата.
-Няма да се махна, – отвърнала снежинката – защото съм непослушна и всичко правя наопаки!
И се приближила до жабата.
-Ква-ква-ква, не ми се пъхай в устата! – предупредила я тя.
-Ще се пъхна пък! – както обикновено се заинатила снежинката.
И го направила – пъхнала се. А жабата …, ами жабата я изяла.
Сергей Герасимов, „Приказки за най-малките“
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от
Gloxy-Floxy
