Цялото семейство на вечеря
19.10.2011,
Публикувано в Дом и семейство
Наскоро прочетох статия за това, че вечерята е най-важното хранене за българите, защото тогава на масата се събира цялото семейство и идилията е пълна. В главата ми обаче веднага се появи споменът за много мои приятели и познати, от които знам, че не вечерят заедно със семействата си, а който когато се прибере. Няма я в техните домове тази традиция.
Стана ми тъжно, честно да си кажа.
Предполагам, че те са решили така, защото така повече им харесва – спестяват време, с това, че хапват набързо, не освирепяват от глад, докато чакат всички да се приберат, спестяват си някои неприятни разговори (например).
Но аз не го приемам за нормално – нито една от тези причини не ми звучи достатъчно логична и достатъчно силна, за да не искам да седна на масата за вечеря с любимите си хора. Колкото и да трябва да чакам, колкото и да съм крива, колкото и да съм гладна – задължително с тях! А още по-хубаво ми е, когато приготвяме вечерята заедно.
На масата се смеем, разказваме си за деня, който всеки от нас е преживял, споделяме си проблемите. Общуваме с детето. Помагаме му да си изживее емоциите. С две думи – опознаваме се. И се обикваме повече.
А тези домове, в които семейството не се събира заедно поне за вечеря, ми се струват много студени, пълни с неразбрани и изнервени хора, които не знаят нищо за другия. Не съм сигурна, че е така. В тях може би има други механизми, които ги сплотяват и ги държат заедно. И за себе си не твърдя, че това е единствения начин да имам до себе си близки хора, семейство.
Но е невероятно приятно.
А вие чакате ли се за вечеря с половинката и децата си или бързате да утолите глада?
