Сериала „Столичани в повече“ излезе по българската телевизия през 2010 година. Негови режисьори са Виктор Божинов и Александър Косев сценарият е написан от Емил Марков. Жанра сериала е комедийна драма.
Героите на „Столичани в повече“ са две големи съседски семейства, чието ежедневие е свързано с проблемите и делата на съседите. Така драмата на едните може да се превърне в повод за гуляй при другите.
Забъркани са алчност, романтика, семейни взаимоотношения, както и користни идеали и интриги.
Изпълнен с много комични моменти и интересни събития „Столичани в повече“ показва конфликта между съвремието и патриархалните принципи.
Един от главните герои е Рангел Чеканов (Любомир Нейков), който е кмет на общината. Той е представен като корумпиран, нетолерантен, но добър и грижовен у дома. Неговата съпруга Гълъбина Чеканова е добра домакиня и клюкарка. Любимката в семейството е Мария Чеканова. Тя е млада, умна, красива и любопитна. Точно обратното се отнася за барат й Радко. Неговата цел е да се докаже пред семейството и баща си. Баба Марийка (Стоянка Мутафова), също е член на това семейство.
Другата фамилия се казва Лютови. Тук главната роля като член на домашния съвет има Славка Лютова, мъжът под чехъл изпълнява Кръстьо Лафазанов в ролята на Йордан Лютов. Синът им Андрей, е млад, интелигентен, привлекателен и талантлив. Той работи като фотограф в чужбина, но се завръща в България, за да е кум на брат си Спас (Руслан Мъйнов). Спас е алчно увлечен по слух за имане, което го хвърля в много комични ситуации. Неговата съпруга Йовка пък е предизвикателството за мъжете в квартала. Третото дете на Лютови е малката 12-годишната Яна. Тя е любопитно момиченце, което си вре нослето на всякъде.
Част от действията на сериала се развиват в местната кръчма, която и двете семейства посещават. Тази кръчма е собственост на Пацо (Христо Гърбов), както и на брата му близнак – бизнесмен Константин. Ролята се изпълнява от един и същ актьор.
„Столичани в повече“ разкрива незабравими качествено изиграни роли. Геройте са ярко пресъздадени и естествени. Филмовият сюжет показва ежедневни ситуации и моменти, които разсмиват искрено зрителя и го въвличат в семейната сага на героите.
„Столичани в повече“ развеселява, забавлява и увлича зрителя с качество на продукцията и високите технологии, използвани за българското кино.
Столичани в повече
Онзи ден ми се обади една приятелка и ме попита дали познавам еди кой си, какво мисля за него и дали не бил някой нахален провинциалист, тъй като щял да идва на работа при нея. Замислих се, колко точно е важен произходът, за да определим дали един човек е от нашите. Е, отговорът е повече от ясен, ужасно е важен. Това може би е най-дебелата разграничителна линия, която се ползва в нашия затворен и уж елитарен свят. Ние не питаме умен ли е, кадърен ли е, а откъде е. Откъде е родом, както един бивш колега питаше относно всеки, в чиято реч се усещаше дори малка доза диалект.
Защо се дразним толкова от хората, неродени в София? Дали защото наистина са толкова шумни, нахални и миекащи или защото са по-амбицирани, съответно по-работливи и готови да ни изместят от топлите местенца? И не са ли нашите вълнения прекалено провинциални и дори смешни на фона на неща като глобализацията например? Най-лесно човек се отървава от подобни недостойни мисли, ако отиде някъде на Запад и си зададе въпроса как го приемат там хората. Или пък въпроса какъв ли град щеше да е Ню Йорк без всички тези хора, които напират не само от цяла Америка, но и то цял свят да станат част от неговия блясък и успех. Разликата обаче между тях и нашите пришълци е огромна – едните искат да се припознаят с една градска култура, която е станала еталон, а другите – живеят тук с отвращение.
Никога няма да забравя една моя бивша колежка от Пловдив, която не спираше да повтаря колко е грозна и мръсна е София. На въпроса какво прави тук тогава, отговаряше – работя, в Пловдив няма такава работа. В интерес на истината, тя беше от първите провинциалисти, попаднали в нашата фирма, след дългогодишната негласна забрана да се назначават „селяни”.
Кой е виновен? Дали не сме ние, които сами нe обичаме града си или поне го правим много скришно. Изградили ли сме силна култура, която да е цел и модел и за някой друг? Сещам се за разказа на дядо ми, според който в София през 30-те не можеш да чуеш диалект, дори слугините се учели да говорят правилно, за да заслужат правото да живеят и работят в столицата. А тя е била доста по-малка и мръсна тогава…
Или е виновна колежката ми от Пловдив или нейните родители, че не са я възпитали в елементарно уважение към чувствата на другите? Предубеждението ни към такъв вид хора изглежда съвсем в реда на нещата и в този смисъл „селянин” по-скоро визира не произход, а state of mind.
Защо изобщо допуснахме да не се грижим за града си и за доброто му име? Защо вместо да съжаляваме за отмененото софийско жителство, не обичаме нашия град малко повече? Тогава може би и другите ще го заобичат или поне ще мълчат.
Една от най-добрите ми приятелки е от Плевен. Кръстник на детето ми стана един от най-добрите приятели на мъжа ми, който е от Благоевград. Доста мои братовчеди живеят из страната и аз се радвам, че ги има, така моята България е пълна с близки хора и аз се радвам, че кръгозорът ме не е сведен само до центъра на София, в който живея. Защото всеки човек е ценен със своята различност. И всъщност въпросът съвсем не е откъде си, а какъв човек си.
Столичани в Повече – портал за онлайн гледане на епизодите
Фен сайт на сериала по БТВ – Столичани в повече. Информация за сериала и епизоди
bTV не носи отговорност за съдържанието на коментарите и на материалите, разположени от потребители на сървъра на bTV
© bTV – bTV Media Group 2014 г. Всички права запазени.
Столичани в Повече – портал за онлайн гледане на епизодите
Фен сайт на сериала по БТВ – Столичани в повече. Информация за сериала и епизоди
Você está aqui: Home
»
Информация
» Ringtone на „Столичани в повече“
Рингтон за вашия телефон, с мелодията на сериала „Столичани в повече“ може да изтеглите от тук. За да свалите, натиснете десен бутон на мишката и после „Save as“. Happy ringing!
Рингтона и информацият за него е почерпена от сайта Столичани в повече
Artigos Relacionados