Казвам се М. Славова, от с. Джулюница, русенско и съм на 55-годишна възраст. Бих искала да разкажа една история, един живот и една любов, която ще помня цял живот. Изживяното, преживяното всичко това ще остане като един красив и не дотолкова красив спомен в съзнанието ми , като една приказка, приказка, но с трагичен край, където героите трябваше да се борят с видими и невидими „войни, зверове” и каквито се сетите други зли същества. Всичко това се случи преди точно 10 години.
И така… В продължение на няколко години аз бях свидетел на един невероятно труден, изпълнен с всякакви трудности живот, живот на две семейства, които бяха пълната противоположност, едното семейство беше (и все още е ) заможно, а другото на прага на бедността. Къде съм аз в това разграничение, в този случай, аз съм някъде там на границата между „двата полюса”, аз виждах това, което се случва отблизо и в двете семейства.
Та както и да е, да минем по същество- за по-голямо улеснение ще нарека заможното семейство с Х, а бедното с Y.
Семейство Х имаше син, изключително интелигентен, образован, кавалер, красив, всичко, за което една жена мечтае. От друга страна семейство У имаше дъщеря, една единствена, която беше необразована, но за сметка на това имаше ум и разум по природа, дарени и от Бога, за красотата и да не говорим, коси черни, кожа мургава, а очите и в тях се криеше винаги някаква тайнственост, нещо загадъчно.
Как ви се струва като приказка е нали?
Ще се запитате къде съм аз и каква е връзката между тези семейства, добре нека ви кажа. Аз съм близка, позната на член от семейство Х, а по принцип се занимавам с благотворителна дейност и помагам, на тези, които имат нужда.
Случайно (а може би не) попаднах на красивата девойка от населеното място, на която започнах да помагам, на семейството и също. Привързах се изключително много към това момиче, тя беше толкова невинна, благородна, пърхаше из малкия двор на къщичката, в която живееха като една пчеличка.
Започнах да ходя и да прекарвам по цял ден в дома на семейството, а при семейство Х се задържах много малко време. От друга страна бих искала да отбележа, че момъкът от семейство У е като мое дете, отрасна в ръцете ми, обичам го като свой син. И разбира се, отсъствието ми започна да му прави впечатление и един ден ме помоли да ме придружи в работата ми и да помогне с каквото може. Аз се съгласих, нямаше причина да откажа.
И така ето я кулминацията… В един прекрасен слънчев ден аз и така да го нарека Д. отидохме в дома на красивата девойка, а нея да наречем с Е. След като почукахме на вратата, отвори тя и ето тогава погледите на Д. и Е. се впериха един към друг, тя настръхна, а той изтръпна и остана безмълвен пред красотата на това момиче.
Ще спестя малко и ще продължа от там, от където двамата започнаха да се срещат всеки ден, разхождаха се, говореха с часове, а както казваха те, сякаш са минали само няколко минути. Очевидно любовта между двамата беше изключително силна, те се обичаха, но дори не смееха да се докоснат един друг, те се прегръщаха, но не физически, а в съзнанията си, те допираха устни един към друг, но не наистина, а само в най-смелите си мечти. Тя се страхуваше, може би е нормално, тя не е изпитвала подобни чувства досега, това е нещо непознато, нещо чуждо.
Както и да е с времето родителите на Е. започнаха да се съмняват в отношенията и с това момче (да, те не знаеха) и в един мрачен и дъждовен ден, тя ме потърси и ми каза, че вече не може дори да вижда Е., защото родителите и са и забранили да се вижда с него (защо, и до ден днешен не ги разбирам). А какво се случва с Д., той решава да разкаже на семейството си за Е. като очаква, че няма да има какъвто и да е проблем, но какво се оказва, семейството категорично се възпротивява на решението на единствения си наследник да продължи живота си с момиче от подобен клас, социално положение и семейство. Това за тях беше немислимо.
Реших да се отзова на младежите и да ги срещна, за да поговорят, да се зърнат поне за още миг. Тайните срещи продължиха, а те изпитваха неописуемото чувство да се прегърнат, да се обичат, да бъдат заедно, но всичко беше против тях.
Какво стана с няколко думи, тя се противопостави на семейството си, той също, загуби пари, позиции, имущество в името на любовта си и не съжали, тя също.
Заминаха, избягаха от тук, от България, защо ли, защото заможното семейство стана изключително опасно, започна да следи момичето с цел премахване, колко „хубаво” звучи нали?!
Да, за съжаление, те ги намериха, намериха нея, отведоха я, измъчваха я, нея я болеше, а той се молеше да я оставят. Какво се случи, тя избяга, как успя не мога да си обясня, но го направи, те тръгнаха след нея, тя бягаше, където и видят очите в една тъмна и мрачна гора, те също, но какво се случи, подхлъзна се и падна, падна в една пропаст, прошепвайки името на единствената си любов и си отиде, остана сама в бездната на смъртта. А той разбра, видя любимата си да лежи безмълвно в студената земя и отлетя някъде в бездната, за да хване нейната ръка и бездната на смъртта се превърна бездна на любовта.
Те си отидоха, бягайки от черното, от проблемите, от най-близките си, които не ги подкрепиха, оставиха ги, опитаха се да ги разделят, а едно цяло разделя ли се, унищожава ли се, ако едната половина страда, то другата също ще страда, ако единия го боли, другия ще се свива от болка, ако единия умре, то другия ще го последва. А те се обичаха, а дори не се прегърнаха, нито се целунаха, нито се докоснаха, каква любов бе това, истина или просто съдба?!
Вижте само каква история, да тя е реалност, тя е истина, да, това е любов. Всеки и навсякъде е говорил, разказвал, давал съвети и куп други неща свързани с любовта, но какво от това? Тези млади влюбени си отидоха от този свят, обичайки се, любов, която може би на мнозина ще се окаже странна, нереална, но не, тя беше силна и истинска, колкото един ураган.
И с това, което бих искала да завърша тази приказка с трагичен край е обичайте, колкото и да е трудно, невъзможно, обичайте, следвайте мечтите си, не премълчавайте чувствата си, търсете решение заедно, колкото и да боли, това е любовта болка, щастие, тъга, радост, изживейте я!/news359
Джулюница/България
