Казвала ли съм ви колко обичам вино? Тук мога да изсипя стотици скучни и вече ползвани клишета за тази напитка, тъй като много хора са писали и говорили за виното – и то хора по-велики от мен. Виното не е просто начин да ти се завърти главата – то е среща на всички сетива: от звука при изваждането на тапата и допира до красивата стъклена чаша, която пасва идеално на дланта ти, през аромата на букета, цвета, леещ се в стъклото и накрая вкуса при първия допир с езика.
Има вино за среща с приятели. Има вино за вечеря с любим човек. Има и вино за спокойни вечери вкъщи. Всяко едно има собствен характер и се опитва да ти разкаже различна история – за слънчевите хълмове на Тоскана или за долините на Калифорния. Вината се запомнят, за разлика от много други напитки – още помня първия ми допир с Мавруд, компанията, музиката, атмосферата. Среща с познато и обичано вино е като среща със стар и обичан приятел. Виното е напитка без еквивалент – върхът на цивилизацията, според Хемингуей.
И преди наистина да съм се отнесла в клишета, ето и най-важното: In Vino Veritas. Затова имам намерение да разуча някои истини за виното на DiVino.Taste на 19 и 20 ноември. Програмата е интересна и ще си говорим много за вино – какво по-добро прекарване на уикенда! Вижте програмата и побързайте да си вземете билет за лекциите и за виненото изложение.
___
снимка: andi.vs.zf
