Защото съм ЖЕНА
Такава съм, защото съм жена – променлива, влудяващо различна. Понякога съм ангелски добра, понякога на демон заприличвам.
Недей да ме упрекваш, че безчет любовни думи мога да повтарям, а после, по-студена и от лед, с мълчание от студ да те изгарям.
Че може днес от гняв да се взривя и в мене да изригнат сто вулкана, а утре – кротка, мила и добра – да легна аз до мъжкото ти рамо.
И зарад мен горкото ти сърце без милост и без жал да е сломено, а след това, с наивност на дете, да плача за врабче с крило ранено.
Не ще ме разбереш, не ме вини! И други преди теб не са успели. През вековете колко ли жени духа си буен в мойта кръв са влели!
И в лабиринтите на моята душа, когато безвъзвратно се изгубиш, недей, не ме упреквай за това! Ти сам във мен поиска да се влюбиш!
Автор – Мария Вергова