Днес Невичка дойде при мен и проплака: „Тате, па бате уби едно червейче!“ Гледаше ме право в очите. Стана ми неудобно от нейния поглед- в него беше цялата надежда на света. Но надежда за какво- червейчето беше вече убито. Отидох при Сашко. Той си копаеше в пясъка, без да подозира, че е бил обвинен в геноцид срещу човечеството, пардон- срещу…Срещу едно червейче! Да, точно това си мислех- за едно червейче ли сега ще се разправяме!? Ама Невичка стоеше зад мен и очакваше изпращане на Сашко на военен трибунал. Започнах с предварителния разпит: „Саше, верно ли, че днес предумишлено си умъртвил по особено жесток начин едно червейче!?“ Сашко ме погледна с широко отворена уста. „Каквооооо!?“ Невичка се намеси: „Аз те видях как го уби!“ Сашко продължаваше да недоумява- дали въобще беше забелязал, че е убил червейчето? Може да е било и непредумишлено, при трудова злополука…Ама не- Сашко загря: „А, червея ли- да, убих го, и какво!?“ Невичка окрилена, че истината е излязла наяве, заяви с патос: „Ти уби червейчето с лопатката!“ Сашко още повече недоумяваше: „Ама вие за едно червейче ли сте?!“ Невичка веднага изстреля отговора си: „То беше добро червейче!“ Сашко вече не издържа: „Да бе, добро червейче- бебешка работа!“ Трябваше да се намеся. Направих го по най- назидателния начин: „Добро- лошо, ти си го убил!“ Сашко вече се обърка и се опита да ни успокои: „Нищо не може да му стане…“ Е, да, след като вече е умряло- повече от това какво може да му стане!? Невичка се намеси най- адекватно: „Извини му се!“ Е, това пък вече беше прекалено- да се извиниш на един червей, умрял при това. Аз ако трябва да се извинявам на всички мравки и охлюви, които съм сгазил досега с колата…Но всички те бяха анонимни, а това червейче беше червейчето на Невичка- най- доброто червейче на света. Но и най- умрялото. Как можехме да го спасим? Ами толкова просто- като го забележим, макар и да е само едно малко червейче. Така, както беше направила Невичка.
