Писма до моите деца

Писма до моите деца

Днес Невичка дойде при мен и проплака: "Тате, па бате уби едно червейче!" Гледаше ме право в очите. Стана ми неудобно от нейния поглед- в него беше цялата надежда на света. Но надежда за какво- червейчето беше вече убито. Отидох при Сашко. Той си копаеше в пясъка, без да подозира, че е бил обвинен в геноцид срещу човечеството, пардон- срещу...Срещу едно червейче! Да, точно това си мислех- за едно червейче ли сега ще се разправяме!? Ама Невичка стоеше зад мен и очакваше изпращане на Сашко на военен трибунал. Започнах с предварителния разпит: "Саше, верно ли, че днес предумишлено си умъртвил по особено жесток начин едно червейче!?" Сашко ме погледна с широко отворена уста. "Каквооооо!?" Невичка се намеси: "Аз те видях как го уби!" Сашко продължаваше да недоумява- дали въобще беше забелязал, че е убил червейчето? Може да е било и непредумишлено, при трудова злополука...Ама не- Сашко загря: "А, червея ли- да, убих го, и какво!?" Невичка окрилена, че истината е излязла наяве, заяви с...
Прочети цялата публикация
Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност