Здравейте, приятели. Дойде време и за обичайната петъчна притча, поредната, чрез която ще продължим пътешествието към себе си и опознаването на онези кътчета от съзнанието ни, чрез които ръководим и сътворяваме действителността си, чрез които израстваме, научавайки уроците си.
Един млад грък се обърнал за помощ към възрастен философ, когото помолил да му помогне да се справи със своето сприхаво и арогантно поведение.
Учителят го изслушал безмълвно и му предложил следното: в продължение на три години младежът трябвало да дава пари на всеки срещнат, който го обиди.
Ученикът се изненадал от нетрадиционната задача, но решил, че ако я отхвърли, ще даде поредна проява на високомерието, от което искал да се избави.
В продължение на три години младежът съумял да изпълнява задачата си – всеки път, когато някой му кажел нещо обидно, той му давал пари в замяна. И вместо да отвърне на обидата, навеждал глава и отминавал. Бил разбрал, че ако му отвърне, размяната на обиди ще продължи и ще му се наложи да бръкне още по-дълбоко в джоба си.
– А сега ще отидеш в Атина казъл един ден учителят. Там ще научиш всичко, което ти остава за да продължиш по пътя на мъдростта.
Няколко дни по-късно младежът се озовал пред портите на града. Там видял възрастен просяк, който високо обиждал всеки преминаващ портите. Обидил и него:
– За какво идваш в града, глупако? – извикал той?
Младежът избухнал в смях и навел глава в знак на признателност за оскърблението.
– Идвам да търся мъдрост – отвърнал той.
– А защо се смееш, когато те обиждам, дръвник такъв? – попитал просякът.
– Смея се, защото в продължение на три години трябваше да плащам за това, което ти сега ми даваш безплатно. Благодаря ти.
– Влез в града, пътнико. Целият е твой – казал старецът. Макар да не ми се вярва да ти остава много да учиш…
Вижте колко ценно е умението да управляваме и променяме гъвкаво гледната си точка. Някой ни бил обидил. Сипе хули, обидни думи, гняв и агресия срещу вас. Е, и? Това вас ли засяга наистина? Или този, който изрича обидните думи? Обидата, злостта е проява на вътрешния страх, несигурност, болка. Тя изразява слабостта на онзи, който отправя обидните думи. А те като остриета се връщат към него и задълбават в душевната му рана. Обидата (вид насилие) показва само вътрешна слабост, несигурност и страх.
Нека бъдем толерантни и разбиращи към тези хора, защото те изживяват своя урок. А вашия урок е още по-ценен. Защото ако съумеете да управлявате гледната си точка и оразличите какво се случва, кой каква роля играе в тази игра, то научения урок за вас и ползата ще е огромна. Отреагирайки спокойно на подобно предизвикателство правите поредната крачка в собствената си еволюция и израстване, а това резултира и се отразява в Цялото. Ето това са малките стъпчици, които повишават общата вибрация и тази на Планетата.
Странно, нашата култура, западната – технократска, индустриална и потребителска.. е развила до съвършенство технологиите, “науката”, логиката и разума.. а е забравила изцяло духовността, многообразието и потенциалите, от които в нелинейното време бихме могли да черпим информация, Вселенските закони и тайните, които управляват духа и биологията. А те носят онова същинското, ценното познание. Омотали сме се в една безкрайна безрадостна въртележка, в която бързаме да печелим пари, за да можем да си купим последното достижение на техниката, за да си купим повече ненужни вещи, да си купим повече, по-скъпи и по-модерни храни, да се изучим, за да бъдем по-умели събеседници, за да блеснем, да изпъкнем, да “затапим” събеседника си, умело боравейки с факти, ирония и сарказъм, да си осигурим власт, положение, статукво.. да храним егото. Как ви звучи… На мен ми звучи празно, лишено от смисъл и безрадостно…
В нашата култура толерантността се счита за проява на слабост, макар всички да сме наясно, че тя е най-сериозното доказателство за вътрешна сила. Един от парадоксите на нашата “цивилизация”
Хората трябва да осъзнаят, че както могат да се окажат от вредните храни, така трябва да се научат да се отказват и от определени емоции и мисли, които са пагубни за тях.
Ние наистина сме съвършени същества, но не в този смисъл, който ни придава Дарвин И за да успеем да стигнем още по-големи висоти и извисяване, именно заради това сме поставени в абсурдността на дуалността – забравили почти всичко за Божествения си произход, за любовта, смирението и способностите ни за съ-творяване. Ден след ден се сблъскваме с всевъзможни трудности, изпитания и предизвикателства. Включително разрушителни емоции,обиди, его, гняв, завист, ревност… и насилие. Защото именно опознавайки тях, можем да оразличим контрастите, да надскочим условностите и вече овладели поредния урок, да продължим напред. Именно чрез сенките познаваме светлината. А човек вече опознал насилието и веднъж надскочил този модел, продължава нагоре, а моделът просто престава да работи. И тогава НЕнасилието ни движи още по-напред.
Затова днес благодаря. От все сърце благодаря за всички обиди, агресия, подигравки и хули, някога насочвани към мен. Изключителен и ценен подарък. Благодаря, обичам ви
“Привет на клеветника, защото е благословен-
над бедната колиба покрита с трева,
и над твоята зеленчукова градина,
той хладна сянка хвърля.
Без вода и сапун те измива
и те прави доста чист,
като най-бял планински сняг.
Клеветникът наистина е благословен,
моля те, не го отпращай,
Възможно най-голяма почит и уважение към него прояви,
защото отправяйки хули към теб,
твоето тяло, ум и душа той пречиства.
Клеветникът наистина е благословен,
дано много векове щастлив живее,
защото чрез милостта на клеветника, о Кабир,
ти до нозете на всемогъщия Учител стигна.”
Кабир Сахиб
Ако тази публикация ви допада, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу. Благодаря ви!
Tags: агресия, висока вибрация, Вселенски закони, гняв, духовна еволюция, духовно израстване, ирония, какво искам от живота, личностно развитие, обида, сарказъм, свободен избор, себепознание, толерантност, урок в дуалност
