Бойка Велкова
Boyka Velkova
28.02.2014 | teatri.bg
Дата на раждане: 16.06.1958 Място на раждане: София, България
Бойка Михайлова Велкова e родена на 16 юни 1958 г. в София. Завършва актьорско майсторство при проф. Димитрина Гюрова във ВИТИЗ „Кр. Сарафов” (1983). Дебютира в ролята на Червената шапчица („Кошници” – Й. Радичков) в ДТ – Русе (1983). Работи в ДТ – Русе, ДТ – Пловдив, Театър „София” и Театър Българска армия.
Бойка Велкова: „Има нещо много любопитно в това, че аз не исках да ставам актриса, а исках да бъда балерина и учих в балетно училище. Но поради болест трябваше да се откажа. Забраниха ми да танцувам поне за няколко години. След като се излекувах, вече беше късно да се връщам. В тази изключително трудна професия много трудно можеш да наваксаш, когато си загубил техниката си. За театъра бях провокирана от майка ми и в някакъв смисъл, дано не прозвучи грубо, изпълних една нейна амбиция. Родителите ми бяха уверени, че трябва да се занимавам с изкуство и упражняваха натиск върху мен. Тази ситуация понякога страшна, защото може да не ставаш за това и да изгубиш времето си. Рисковано е. От друга страна, съм изключително благодарна, защото съм вътрешно убедена, че призванието ми е да се занимавам с изкуство. Друг е въпросът доколко мога да правя това. Бих искала да бъда актриса. Затова бих извървяла още веднъж този дълъг път на изпитания, който при мен започна с ВИТИЗ и продължи извън столицата. Този път ме научи на много неща и ме срещна с много важни хора – актьори, режисьори. Не съм спирала да се уча. Много се радвам, че навреме разбрах колко труден ще бъде пътят ми. Много бързо изгубих самочувствието, с което излязох от ВИТИЗ. Разпределението ме отпрати в Русе, където работих със страхотни актьори. Те бяха изключителни професионалисти и ме научиха на много неща. Благодарна съм на Господ, че ми даде сетива да видя тези неща. Защото понякога имаме страхотни желания, но те не са достатъчни. Тогава трябва да откриваме и малките неща около нас, които ни отварят нови врати. Врати към самите нас. Да се укротиш, да се смириш. Да разбереш, че те чака страхотен труд. Това е пътят, който продължава и днес. Той премина през Русенския театър, Пловдивския театър, Театър „София”, а сега съм актриса в Театъра на армията.
Но не съм спряла да се усъвършенствам. Разбира се, по начина, по който аз го разбирам. Не знам доколко го постигам и дали успявам. Това вече е въпрос на ваша преценка и на мнение на моите колеги, които ме наблюдават. С една дума, не съм спряла да бъда будна. Така ми харесва. Открила съм го отдавна и виждам колко е необятна професията ми. В момента, в който научиш нещо и стигнеш до някъде, неизменно виждаш нов, по-широк път. Тръгваш по него и намираш друг. Това е процес. Изкуството е безкрайност. То е море от възможности и емоции. От енергии. Да се опиташ да мислиш като някой друг. Да влезеш в кожата на героя си докрай. Това е страхотно предизвикателство. Аз се стремя към това с уговорката, че не знам дали го постигам. И това не е излишна скромност. Това е едно от качествата, които развих във времето – да си буден и да си нащрек. И едновременно с това – дълбоко организиран.” Из интервюто на Вера Гоцева, сп. “Homo Ludens”, бр. 12, 2006.
Роли: Виола („Дванайста нощ” – У. Шекспир), Агафия („Женитба” – Н. В. Гогол), Мисис Чивли („Идеалният мъж” – О. Уайлд), Света („Любов” – Л. Петрушевска), Мей („Побъркани от любов” – С. Шепърд), Лора („Любовни булеварди” – Ст. Цанев), Атанаска („Сън” – Ив. Радоев), Естел („При закрити врати” – Ж. – П. Сартър), Тамар („Йонадав” – П. Шафър), Черната царица („Алиса в Огледалния свят” – по Л. Карол), Олга, Елена Андреевна, Аркадина („Три сестри” , „Вуйчо Ваньо”, „Чайка” – А. П. Чехов), Мадам Тербуш („Развратникът” – Е-Е. Шмит), Марта („Кой се страхува от Виржиния Улф” – Е. Олби), Бланш („Трамвай „Желание” – Т. Уилямс) и др. Има участия в киното и телевизионния театър. Носител на национални награди.
Коментари (0) | Коментирай
Принтирай | Изпрати на приятел
Бойка Велкова
