Идеята за въвеждането на т. нар. последно пълномощно е част от мерките за противодействие срещу имотните измами. Тя е включена като предложение за развитие на българското законодателство в Декларацията, приета на национална кръгла маса „Имотни измами”, проведена на 17 юни 2011 г. в гр. София. Тъй като институтът на последното пълномощно е нов за българското гражданско право, по-долу са разгледани няколко въпроса във връзка с неговото извършване, правно действие и прекратяване…
На прага на дееспособността
Предназначението на института на последното пълномощно е да защитава правата на хората, които са “на прага на дееспособността” – изпаднали във фактическа недееспособност, без да са поставени под запрещение. Такава защита е необходима, тъй като особеното психическо състояние на посочените лица може да бъде „използвано“ срещу тях самите за извършването на имотни измами, например разпореждане с притежавани от тях вещни права върху недвижими имоти. Именно за да се предотвратят често срещаните имотни измами с възрастни и социално слаби лица, в приетата на националната кръгла маса Декларация се предлага законодателна инициатива за въвеждането на института на последното пълномощно.
Законово определеното съдържание на последното пълномощно de lege ferenda може да включва (кумулативно или само инструкция за уведомяване):
а) упълномощаване: специално пълномощно в полза на на определено лице за извършване на сделки с недвижими имоти или генерално упълномощаване;
б) инструкция за уведомяване: посочване на пълномощника като лице, което трябва да бъде уведомено в случай, че упълномощителят или друг негов пълномощник се явят пред нотариус като прехвърлител/учредител по разпоредителна сделка с вещноправно действие. В тази част на последното пълномощно могат да бъдат посочени няколко лица, като искането на упълномощителя да е:
– всяко едно от тези лица да бъде уведомявано (кумулативно);
– да е достатъчно уведомяването само на едно от тези лица (алтернативно), като изборът на това кое от тях да бъде уведомено се извършва по преценка на сезирания нотариус в зависимост от тяхната наличност и достъпност;
– уведомяването да става в посочена от упълномощителя последователност (евентуално): ако не се получи потвърждение за уведомяването от страна на посочения като първи пълномощник. Евентуалното уведомяване би създало най-големи усложнения в практиката и може да стане причина за забавяне на планираната сделка поради необходимостта от изпращането на няколко последователни уведомления, всяко едно от които е свързано с изчакването на определен срок за отговор.
Клауза за уведомяване на определени лица при извършването на разпоредителни сделки би могла да съществува и de lege lata – като договорна клауза в отношенията между клиент и обслужващата го банка във връзка с разпореждането с парични средства по притежаваните от него банкови сметки. Става въпрос например за изрична уговорка в договора за откриване на разплащателна сметка, според която разпорежданията със сума над определен размер следва да се извършват само след уведомяване на титуляра или на посочено от него лице. Подобна клауза защитава титуляра на банковата сметка от евентуалното използване на подправени (фалшиви) пълномощни за неоторизирано и неправомерно изтегляне на средства от неговата банкова сметка.
В договора за откриване на разплащателна сметка би могло да се уговори титулярът да извършва само лично разпоредителни действия със сума над определен размер, като размерът може да бъде изчисляван за всяко разпореждане поотделно или за всички разпореждания, извършени в рамките на определен период от време. По същността си подобна клауза би представлявала съгласие между страните да не се признава представителна власт от името на титуляра на разплащателната сметка, освен при наличието на изрично лично потвърждение от негова страна. Тя би имала облигационноправно действие и ще обвързва страните по сключения договор.
За наличието на подобни уговорки отделните банкови служители биха могли да следят въз основа на направено вписване за съществуването на подобни клаузи в използваната от банката информационна система. Получавайки достъп до данните за банковите сметки на съответното лице, те биха могли да бъдат уведомявани, че разпорежданията по тези банкови сметки могат да бъдат извършвани единствено лично от титуляра или само след неговото уведомяване по посочен от него телефон или имейл.
Какво представлява Последното пълномощно?
Поради съдържанието си – разпореждане с вещни права върху недвижими имоти, последното пълномощно следва да бъде извършвано писмено с нотариална заверка на съдържанието и на подписа на упълномощителя (чл. 37 ЗЗД).
С оглед предназначението на последното пълномощно нотариусът ще трябва да провери фактическата способност на лицето да взема съзнателни решения (т. нар. фактическа дееспособност). Тази преценка ще се извършва въз основа на личните впечатления на нотариуса от поведението и изявленията на молителя.
Последното пълномощно може да бъде направено за всички настоящи и бъдещи имоти на упълномощителя или да е ограничено до конкретно описани недвижими вещи. Във всички случаи последното пълномощно би следвало да се вписва в информационната система “Единство” на нотариусите, от което ще следва и задължението на всеки нотариус преди изповядването на сделка с вещноправно действие да извърши проверка дали на името на праводателя има вписано последно пълномощно. И ако има – да съобрази съдържащите се в него инструкции.
Като вид пълномощно последното пълномощно ще представлява едностранна правна сделка и за пораждане на правното му действие няма да е необходимо съгласието на последния пълномощник. Лицето/лицата, които са посочени за уведомяване, може да не присъстват при извършването на последното пълномощно. Те не трябва да бъдат уведомявани от нотариуса за извършването на самото последно пълномощно, нито са длъжни да предприемат каквито и да е било действия след като са уведомени за предстоящо прехвърляне на вещни права от името на представлявания.
Какво е правното действие на Последното пълномощно?
Извършването на последно пълномощно ще:
– създава представителна власт за последния пълномощник в обема съгласно съдържанието на последното пълномощно;
– създава задължение за заверилия го нотариус да впише последното пълномощно в информационната система на нотариусите;
Вписването на последното пълномощно в информационната система “Единство” на нотариусите от своя страна ще:
– създава общо задължение на всеки нотариус преди изповядване на разпоредителна сделка с недвижим имот да направи проверка в информационната система относно наличието на последно пълномощно по името на праводателя;
– създава задължение на нотариуса, ако при проверката в информационната система се установи, че съществува последно пълномощно на името на праводателя, да уведоми посочените в него лица по посочения в последното пълномощно начин, например: с изпращане на имейл, по пощата на определен административен адрес, с нотариална покана и пр. В зависимост от конкретната правна уредба на последното пълномощно начините за уведомяване могат да бъдат изчерпателно посочени от закона или да бъдат включени в свободата на договаряне.
Уведомлението до последния пълномощник би следвало да включва информация за вида, съдържанието и страните по планираната сделка, както и да посочва срока, след изтичането на който ще се пристъпи към нейното изповядване. Не би трябвало да се извършва уведомяване на последния пълномощник, когато нотариусът заверява нотариално пълномощно, дадено от страна на упълномощителя, за разпореждане с недвижим имот в полза на друго лице. Подобна възможност би могла да се допусне само при наличието на изрично законово предвиждане и включена в последното пълномощно инструкция в този смисъл. В противен случай до уведомяване на последния пълномощник ще се стигне едва при осъществяването на възникналата в полза на третото лице представителната власт.
Уведомяването следва да става за сметка на пълномощника. В случаите, когато уведомяването е по имейл, то не е свързано с някакви средства, които да бъдат заплатени на извършилия го нотариус. Ако обаче бъдещата законодателна уредба допусне възможността за избор на посочения в последното пълномощно начин на уведомяване и конкретно избраният начин изисква допълнителни средства, например – изпращането на нотариална покана, упълномощителят следва да заплати тези разноски. Те може да се включват в събираните от нотариуса нотариални такси при нотариалната заверка на последното пълномощно. При подобно разрешение, ако впоследствие друг нотариус извърши уведомяването съгласно последното пълномощно, той ще следва да получи част от събраните при извършването на последното пълномощно нотариални такси. Възможно е и финансиране на разноските по уведомяването от насрещната страна по сделката, която има интерес от нейното осъществяване. Тази страна обаче ще може да търси обратно направените от нея разноски от праводателя по сделката (упълномощителя по последното пълномощно).
Възможно е въвеждането на законово ограничение на кръга и на максималния брой лица, за които може да се уговори уведомяване. Най-вероятно сред лицата, посочени като последните пълномощници, ще попадат:
– близки роднини: не би трябвало обаче законът да ограничава като последни пълномощници да бъдат посочвани единствено лица с определена и изискуема от закона родствена връзка с упълномощителя. Последният може да има доверие и на други лица, които професионално да го консултират и предпазят от евентуална имотна измама;
– медицински специалисти: те разполагат със здравна информация за праводателя и могат да извършат проверка на здравословното му състояние. Съответно – могат да поискат започване на процедура по поставяне на упълномощителя под запрещение;
– адвокат: професионалист, който има за своя основна задача да защитава правата на доверителите си. Той също може да предприеме необходимите действия за защита на упълномощителя;
– всяко друго доверено на упълномощителя лице.
Ако смята, че е необходимо учредяване на настойничество или попечителство, всяко едно от посочените лица ще е длъжно съгласно чл. 153, ал. 3 СК незабавно да уведоми органа по настойничество и по попечителство.
Достатъчно ли е изпращането на уведомление до последния пълномощник или е необходимо то да бъде получено?
Ако се изхожда от предназначението на последното пълномощно, определящо следва да бъде получаването на уведомлението от съответното лице. Само в такъв случай последното пълномощно може да бъде предпазна мярка срещу разпоредителни сделки, извършени от фактически недееспособно лице. Това би могло да затрудни и забави значително сключването на сделката. За предотвратяването на подобно забавяне може:
– да се включи изрична уговорка в последното пълномощно как да се постъпва в хипотеза на невъзможност за уведомяване на последния пълномощник или
– да се предвиди в закона абсолютен краен срок, започващ да тече от получаването на уводомлението на посочен в последното пълномощно адрес и с изтичането на който се пристъпва към изповядване на сделката, независимо от това дали уведомлението е достигнало до знанието на последния пълномощник.
Възприемането на което и да е разрешение ще търси баланса между постигането на целите на последното пълномощно и запазването на възможността за извършване на сделката. Де факто при наличието на последно пълномощно ще е налице изчаквателен период, едва след изтичането на който ще може да се пристъпи към изповядването на съответната разпоредителна сделка с недвижим имот.
Неспазването на инструкциите, дадени в последното пълномощно, не следва да се отразява върху действителността на сделка (с оглед сигурността на гражданския оборот), но ще бъде основание за реализиране на имуществена отговорност на нотариуса, който я е изповядал.
Може ли последният пълномощник да се противопостави на сделката?
Последният пълномощник бива уведомяван с цел да му се осигури възможността да консултира упълномощителя или, ако прецени, че са налице предпоставките за поставянето му под запрещение, да предприеме предвидените в закона действия за това (чл. 153, ал. 3 СК). Включително като посочи необходимостта от налагането на привременна обезпечителна мярка – назначаване на временен попечител на упълномощителя.
Ако представителната власт на последният пълномощник не е оттеглена, след уведомяването той може да извърши сам разпореждане в полза на друго лице и при посочените в последното пълномощно условия. Тук остава въпросът дали е възможно реализирането на отговорност на последния пълномощник по искане на упълномощителя, тъй като въпреки че е уведомен за актуалната воля на упълномощителя – желанието му да изповяда нотариално разпоредителна сделка с вещни права върху недвижими имоти, последният пълномощник извършва разпореждане, което не отговаря на нея.
Съществува ли възможност за оттегляне на Последното пълномощно?
Подобна възможност следва да се признае, както в частта на упълномощаването, така и в частта на уведомяването. За оттеглянето на инструкцията за уведомяване ще следва да бъде уведомен и последния пълномощник, независимо дали има такова искане от страна на упълномощителя. Причината за това е, че с оттеглянето на последното пълномощно може да се подмени волята на упълномощителя и да се разчисти пътя към извършването на последващо разпореждане, представляващо имотна измама. За да се предпазят интересите на упълномощителя, оттеглянето следва да се съобщава на последния пълномощник, като прекратяването на задължението за уведомяване следва да става едва след изтичане на същия срок, предвиден по последното пълномощно. Едва след изтичането на този срок следва се заличава вписването на последното пълномощно в информационната система на нотариусите.
Последното пълномощно ще се прекратява и при поставяне под запрещение на упълномощителя. С назначаването на попечител/настойник той ще осъществява контролните функции, възложени на последния пълномощник, съгласно предвидените в закона условия и ред.
Как се процедира при конкуренция между няколко последни пълномощни?
С оглед максимална яснота в новото (последващо) последно пълномощно следва да се посочва изрично как то се отразява върху действието на старото: отменя ли го – за което следва да се уведомява предишния последен пълномощник, или предишното пълномощно запазва действието си – като се добавят нови лица, които също трябва да бъдат уведомявани. De lege ferenda може би би било по-удачно да се възприеме първото разрешение: „последно“ може да бъде само едно пълномощно, като пълномощникът по предходното следва да бъде уведомен за новото последно пълномощно. Ефектът на ново последно пълномощно ще настъпва след изтичането на срока, предвиден в предходното последно пълномощно. Спазването на посочените изискването при конкуренция на последни пълномощни следва да бъде възложено на нотариуса, който изповядва новото последно пълномощно, след като извършва проверка за наличието на предходно такова.
————
Ако статията Ви е харесала и сте открили нещо, което би било интересно и ценно за Вашите приятели и колеги, подкрепете нейното популяризиране като използвате предпочитаните от Вас бутони за споделяне.
Благодаря Ви!
Стоян Ставру
GD Star Rating a WordPress rating system
Последно пълномощно за възрастни и социално слаби хора, 6.9 out of 7 based on 24 ratings Свързани публикации:
