ПИЪРСИНГМОДАТА НА ДЕСЕТИЛЕТИЕТОПрез последните няколко години пиърсингът е доста популярен, особено сред подрастващите, въпреки че мнозина определят това body art изкуство като средство за себеизразяване, независимо от възрастта и пола. Навсякъде се забелязват хора с пробити уши, устни, ноздри, вежди. Слагат се обици и всякакви бижута на пъпа, езика, бузите или всевъзможни други места, в зависимост от въображението ви. Пиърсингът е древна форма на себеизразяване, която немалко култури са практикували в една или друга епоха от развитието си. В древния Египет пиърсингът е белег на социален статус и елемент от красотата на индивида. Първите данни за боди пиърсинг са от намерена мумия с пиърсинг на ухото от 4 000 – 5 000 г. преди Христа. Известно е, че египтяните са обичали да украсяват телата си, като някои видове телесен пиърсинг са били предназначени само и единствено за кралското семейство. Само фараонът в знак на мъжество и смелост можел да има пробит пъп. Екзекуция грозяла всеки индивид от простолюдието, който се опитвал да си сложи халка на пъпа. Почти всеки заможен египтянин пък носел обеци, за да демонстрира богатствотоси и да подчертае красотата си. Изкусно изработените емайлирани и златни обеци често изобразявали природни елементи. Често срещан мотив са цветовете на лотуса. Индийка с традиционен пиърсинг по ушите и носа. За пиърсинг на носа се споменава за първи път в Библията. От Стария завет става ясно, че телесните украшения са считани за признак на красота и богатство, особено що се отнася до бедуинските и номадските племена. В много случаи този тип бижутерия бил връчван като сватбен подарък или като част от зестрата. В библейските времена пиърсингът е знак за статус и привлекателност. Като практични хора, древните римляни търсели ползата от пиърсинга не само в придаване на привлекателност на тялото. Римските центуриони пробивали зърната на гърдите си, за да демонстрират издръжливост и мъжество. По този начин те доказвали и предаността си към Римската империя. Пиърсингът като символ обединявал и сплотявал армията. Дори великиятЮлий Цезар е имал пробити зърна, с което демонстрирал както своята издръжливост, така и принадлежността си към легионите, които командвал. В Древен Рим е познат игениталният пиърсинг, на който били подлагани гладиаторите – роби. От една страна, това било начин да бъдат предпазени половите им органи в боя – те бивали прикрепвани чрез халка и ремък към тялото. Освен това пиърсингът не позволявал на роба да прави секс без съгласието на своя собственик. Тъй като гладиаторите били считани за частна собственост, за високо оценената възможност на най-добрите бойци да създадат поколение, можело да бъде искана такса от други робовладелци. Жена от Етиопия с пиърсинг на долната устна По приблизително същото време, от другата страна на океана, висшите жреци наАцтеките, Маите от Централна Америка и някои племена от Северна Америкапрактикували пробиване на езика като част от своите религиозни ритуали. Считало се, че това ги приближава до техните богове, а освен това пробиването на езика било и вид ритуално кръвопускане. Като войнствени племена, ацтеките и маите практикували и пробиване на носа, за да изглеждат по-свирепи за враговете си. Нищо не изглеждало по-ужасяващо от противник, носещ голям глигански зъб, промушен през носа му. Тази практика била обичайна и сред племената в Нова Гвинея и Соломоновите острови. Най-широко използваните материали са кости, зъби и пера.В Централна и Южна Америка накити, промушени през долната устна, били популярни по чисто естетични причини – жени с пробити устни били считани за по-привлекателни. Тези дупки често били разширявани до забележителни размери, като били поставяни все по-големи дървени пластинки с цел да се подчертаят устните колкото се може повече. Ацтеките и маите също носели златни и нефритени украшения на устните си, много от които изкусно оформени като митични фигури. Те били считани за много атрактивни и повишаващи сексуалността. Жена от Мианмар с традиционен пиърсинг С навлизането на света в мрачните векове на Средновековието интересът към пиърсинга замира, а църквата заклеймява тези практики като греховни. За няколкостотин години западната цивилизация ги изоставя. С разцвета на Ренесансаобаче интересът към пиърсинга се възражда отново. По онова време моряците били убедени, че пиърсинг на едното ухо подобрява способността им да виждат надалеч и затова гледката на моряк със златна или месингова халка става нещо обичайно. Разпространено е и схващането, че ако моряк след корабокрушение бъде изхвърлен мъртъв на брега, този който намери трупа, има право да задържи златната халка, а в замяна на това да осигури на мъртвия християнско погребение. Моряците били достасуеверни и харчели немалко пари за големи златни обеци, за да се подсигурят срещу превратностите на съдбата.В епохата на Ренесанса мъжете започват да обръщат по-голямо внимание на модата. Почти всеки мъж от аристократичното общество имал поне една обеца. Големите перлени и диамантени висулки стават популярен начин за демонстрация на богатство и високо обществено положение. Те означавали и височайше покровителство, ако били дарени от член на кралското семейство. Жените не желаели да бъдат засенчвани от мъжете и започнали да носят дълбоки деколтета и да си пробиват зърната на гърдите, за да демонстрират своите бижута. Скоро започват да носят верижки и дори нанизи от перли, провесени между двете зърна. И мъжете, и жените откриват, че тези украшения на зърната са освен всичко друго и възхитителни играчки в леглото, добавят чувственост и придават на акта визуална и сетивна стимулация. Пиърсинг по религиозни (индуски) причини По-късно, през Викторианската епоха, сред мъжете станал модерен пиърсингът по гениталиите. Жените също не останали по-назад.В последните стотина години телесният пиърсинг в западния свят е ограничен почти изцяло само до ушите – остатък от времената на кралица Елизабет, когато мъже и жени носели обеци. Пуританското движение успяло да отхвърли обичая мъжете да носят обеци и тази практика не възобновява популярността си доскоро. Носните халки стават популярни през 60-те години на миналия век, когато американските хипита започнали да пътуват до Индия, търсейки просветление. Те видели колко популярни са халките, които повечето жени носели на носа си още от 16 век. В Индия това е форма на традиционно възприета украса, като тези халки често били свързвани с обеците чрез верижка. За бунтарски настроените американски младежи това става форма на демонстрация на свободен дух и предизвикателство към закостeнелите порядки в обществото. След като пиърсингът на носа се връща в Америка, интересът към този тип телесни украшения от всякакъв вид бързо се възобновява през 80-те и 90-те години на миналия век. Известни личности от шоубизнеса и спортисти практикуват различни видове пиърсинг. Скоро ученици – тийнейджъри и дори домакини започват да пробиват телата си на какви ли не места. Илейн Дейвидсън Световен рекорд по пиърсинг Илейн ДейвидсънБразилката Илейн Дейвидсън е жената, притежаваща най-много пиърсинги по лицето и тялото си. Илейн, която е медицинска сестра от Единбург, прави първият си пиърсинг през 1997 г. Увлечението ѝ преминава в страст, а страсттта ѝ я превръща в световен рекордьор в тази категория. През 2000 г., когато Книгата на рекордите Гинес ѝ присъжда титлата, тя има 462 пиърсинга, от които 192 са по лицето. През 2009 г. тя има вече 6005 пиърсинга, като над 1500 от тях са „вътрешни“. Дейвидсън твърди, че не обича да я дупчат, и че „страда“ в името на изкуството и световния рекорд. използван материал от Уикипедия
Пиърсинг
Боли ли?
С една дума – да.
Боли ли много? Повечето хора биха казали „не много”. Чувството е по-скоро като ощипване или убождане. Не трябва да се забравя, че усещането за болка е относително – някои хора я усещат повече от други.
След първоначалната болка, когато иглата преминава през дупката, може да изпитате малко тъпа болка през първите няколко часа. Бихте могли да я облекчите с болкоуспокояващо. Пиърсинг, който наистина боли повече от останалите, е пробиването на езика. Този орган на тялото се подува и е чувствителен няколко дни след това. За облекчаване на болката може да помогнат бучки лед.
Колко време е нужно за оздравяването на пиърсинг?
Времето варира в зависимост от това какво точно е пробито. Някои части от тялото оздравяват по-бързо от други. Ако си пробиете ушите, те ще се излекуват и ще бъдат готови за друга бижутерия освен пиърсинговата след около два месеца. Пъпът е област, която оздравява бавно, тъй като е част от тялото, подложена на извиване. Това забавя оздравителния процес. Освен това през по-голямата част от времето там няма нормална циркулация на въздух, тъй като пъпът обикновено и покрит от дреха. За напълното оздравяване на пиърсинг на пъпа може да са необходими около шест месеца и дори година.
Най-общи срокове за оздравяване:
* месеста част на ухото: 6 до 8 седмици
* хрущял: 4 до 8 месеца
* ноздри: 3 до 4 месеца
* носна преграда: 6 до 8 месеца
* долна устна: 2 до 3 месеца
* език: 4 до 6 седмици
* зърна: 4 до 6 месеца
* пъп: 5 месеца до 1 година
* гениталии: 6 седмици до 6 месеца
Запомнете: Колкото по-добре се грижите за вашия пиърсинг, толкова по-бързо той ще оздравее. Задължително обсъдете подходящите грижи с професионалистите, които извършват пробиването, за да оздравее то в най-краткия възможен период.
Как да познаем дали пиърсингът е инфектиран или зараства нормално?
Всеки пиърсинг има известно количество дренаж през първите няколко дни. Това е нормално: тялото е претърпяло пробивна рана, кърви и отделя течности известно време в процеса на оздравяване. Тези течности са полезни, защото поддържат мястото влажно и чисто и измиват мръсотията и бактериите, които иначе биха се задържали там.
Кървенето трябва да спре през първите няколко часа или през първия ден и да бъде в малки количества. Често то изглежда воднисто. Дренажът е обикновено чист, воднист секрет, понякога малко бял на цвят. Той оформя корички около бижуто, поставено на пиърсинга. Те могат да бъдат измити с топла вода и сапун.
Внимание: Пиърсингът е инфектиран, ако секретът е зелен или жълт. Признак на инфекция е, ако мястото се подуе или възпали отново, след като първоначалният оток е спаднал. Ако забележите зелен или жълт секрет, трябва да посетите лекар, за да бъде назначено подходящо лечение. Това не означава непременно, че ще трябва да премахнете пиърсинга. Може да се наложи да преминете лечение с антибиотик. Ако забележите зачервяване и възпаление с червени ивици, излизащи от мястото, потърсете лекарска помощ незабавно!
Какво трябва да се търси в едно добро студио за пиърсинг?
На първо място, едно такова студио трябва да бъде чисто. Най-разпространената причина за инфекции при пиърсинга е засиленото присъствие на микроби. Затова потърсете такова ателие, в което видимо се държи стриктно на чистотата и стерилизационните процедури. Би трябвало да има отделна стая, където се извършва само пиърсинг и нищо друго. Задължително е да има стерилизатор за обеззаразяване на инструментите и екипировката, използвани по време на пиърсинга.
Пробиването трябва да се извършва с игли за еднократна употреба, които са опаковани. Можете да попитате дали иглите, които използват, са такива и да настоявате да бъдат отворени пред вас.
Защо не мога да се пробия сам/а?
Можете да се пробиете сами, но това наистина не е добра идея. Просто е много трудно да поддържате определено място у дома (или където и да е) достатъчно чисто и стерилно. Освен това може би ще имате проблем да пробиете точно на желаното място, особено ако загубите самообладание през това време. Така просто ще свършите работата наполовина. Ако го направите у дома, най-вероятно няма да имате подходящите инструменти. Иглите за пиърсинг са много остри, за да редуцират максимално болката и за да направят добър и правилен пробив. Без значение колко остра е шивашката ви игла в къщи, тя не е остра колкото игла за пиърсинг, така че пробивът ще боли повече, ще кърви повече и няма да зарастне както трябва.
С какво да си почистваме пиърсинга?
Повечето професионалисти са единодушни, че най-добрият начин за почистване на току-що направен пиърсинг е мек антибактериален сапун. Той не трябва да съдържа ароматизатори или оцветители, които могат да раздразнят пробитото място и дори да причинят алергична реакция.
След почистването можете да го обработите с вода, в която е разтворена морска сол. Този разтвор помага за успокояването на пробитото място и за извличане на нечистотиите от раната и така подпомага по-бързото оздравяване.
С какъв вид бижутерия трябва да бъде извършен пиърсингът?
Боди пиърсингът е пробивна рана, така че е добре да използвате висококачествен метал, който няма да предизвика алергична реакция или да замърси отворената рана. Никога не използвайте евтини или окисляващи се метали за пиърсинг. Най-добрите материали са титан или хирургическа стомана, които са инертни и не реагират с тялото. В някои случаи можете да използвате и висококачествено злато, но дори то понякога създава химична реакция заради примесите на никел, така че бъдете внимателни.
Когато пиърсингът е напълно зарастнал, имате повече свобода на избора, но ако по принцип сте чувствителни към никел например, винаги ще трябва да се придържате към титан и хирургическа стомана, освен ако не използвате алтернативи като стъкло, което е напълно нереактивно и сигурно за почти всеки.
Какво причинява миграция? Това същото ли е като отхвърляне?
Отхвърлянето е по-тежка форма на миграция. Миграция е налице, когато пиърсингът започне да се движи през плътта, понеже тялото се мъчи да го изхвърли от кожата и да се отърве от чуждия елемент. В някои случаи организмът само отчасти успява и пиърсингът „мигрира”, като се извива или изкривява.
Когато тялото напълно изхвърли пиърсинга извън себе си, това вече е отхвърляне. Обяснението е логично – всяка пиърсинг бижутерия представлява чужд обект и тялото гледа на него като на нещо, от което трябва да се освободи. Особено ако пиърсингът е зле направен и бижуто дразни тъканите.