Истината е, че това се случи, когато снегът не беше паднал, но пожълтелите листа – о, да – те бяха. Така че нямаше нищо емоционално в пайзажа пред блока ми – само отенъци на сивото (в 18%, много ясно). Петък сутрин, душ, една лула с хубав тютюн, кафе в пластмасова чашка (д’еба тая урбанизация, д’еба) и ето ме, спретнат и чист, пред офиса ми. Бъркам в десния джоб на палтото за ключа, в лявата ми ръка в лулата, захапал съм пластмасовата чашка с димящата течност… А, да – преди това се случи нещо друго. В колата. Връщам се към това.
Докато изчаквам бесния поток по булеварда на пресъхне – гадове петъчни, след работа всички ще отпрашите нанякъде, всички без мен – намирам някакъв непретенциозен лаундж по радиото. После се плъзвам дълбоко и прочувствено с колата си, чакам на светофара, пълзя, още, завивам пак, ето, виж ти, почти бързо върви моята колона, а, не, не особено, нищо, де. Поднасям дълга кибритена клечка към лулата, дръпвам няколко кратки и бързи пъти, за да я разпаля хубаво, гася клечката с едно движение като по филмите и я оставям в пепелника. За момент получавам прилив на някакво необяснимо самочувствие, но после ми минава. Топлината и ароматът се разнасят и тогава, да, тогава от лулата ми излиза един симпатичен зелен дух и сяда до шофьорското място, т.е. до мен.
Кой си ти, бе, питам, а, не, вика, тук аз задавам въпросите. Какво, да, да, добре си чул, ще те питам три неща и ако ми отговориш, ще ти изпълня три желания. Все още съм в задръстването, пълзя по мъничко напред, но хвърлям поглед и на зеления ми гост. Нищо не съм пушил тая сутрин, мърморя си, нито пих особено много снощи, а, моля ти се, вика, аз не съм ти майка, готов ли си за въпросите. Сумтя, колите пред мен не помръдват. Да, казвам, айде, стреляй. ОК, мой човек, започвам: колко деца искаш да имаш, а? Чакай, викам, това ли е въпросът, пич, настроен съм добре към теб, отговаряй, защото иначе ще го броя за грешка, бързо, припира ме Зеления. Ми, две, две деца, ако е само едно, ще стане глезено копеленце като мен самия,а три са ми много. Браво, верен отговор. Ама има ли верни отговори тука и какви са – по принцип за всеки човек или конкретно за мен, питам. Не, не, аз задавам въпросите, а после си ти с желанията, браво все пак, дотук добре, втори въпрос: коя жена би искал да си върнеш в живота. Хах, копеле, това вече е много сложно, усмихвам се, ми, да, ама и наградата си я бива, така че дай бързо, нямам време да ти слушам глупостите. Колоната пред мен се раздвижва стремително и червената светлина ме шибва в очите чак, когато аз заставам на стоп-линията, първа кола съм, има надежда да стигна навреме. Отговор чакам, настоява Зеления. Добре, добре, ами, имаше едно момиче, бяхме първи клас, нещо учителката ми се скара и искаше да ме изгони, а тя се застъпи за мен, стана и каза, че не трябва да ме гонят мен. Беше много мило, а тя много красива, но после се премести в друго училище май, изчезна, не помня. Хубаво, хубаво, добра памет, хили се моят човек, трети и последен въпрос: как искаш да умреш. Някой ден ли, ами, не съм мислил много по въпроса, но май ще е яко да скоча отнякъде, разбираш ли – наистина долу ще се размажа, но ако съм живял готин живот, поне ще имам няколко секунди да ми мине пред очите, винаги съм си мечтал да е така.
Клаксон. Веднага тръгвам, ето, завивам, продължавам по малката уличка към офиса ми, дори отпивам малко от кафето, поглеждам Зеления, а той ми се усмихва. Добре, момче, много добре, сега е ред на желанията, нали така, действай. Паркирам до тротоара. Отпивам още малко кафе. Вдишвам. Издишвам. Вдишвам. Първо, искам да ми дадеш поне една седмица с това вече пораснало момиче и двете ми деца. Второ: искам да скоча не от къде да е, а от последния етаж на офисната сграда ей тука, вдясно от нас. Трето, пита духът. Трето, трето искам да мога след това да се появя някакси някъде между есента и зимата, да имам една обикновена сутрин, която да прекарам сам, за да не ми тежи после раздялата, да пуша от оная, твоята лула, да пия кафе, да дойда с колата до офиса и да напиша текст за всичко това. Става ли? Зеления кимва.
Like this:
Like Зареждане…
Related
