Всеки си имал различен път, по който да стигне до своето щастие. Разбрах го, като начертах собствения си път…
Животът се научавал единствено с живеене, а не с четене или слушане. Разбрах, защо не ми разказваше онова, което знаеш…
Всеки ден, изживян без любов в сърцето, бил пропилян напразно. Разбрах, защо тичаш така упорито след любовта…
За да можеш да обичаш и да си обичан, трябва първо да обикнеш себе си. Разбрах, защо си влюбен в себе си…
Когато болката стигне своята връхна точка, от очите вече не капят сълзи. Разбрах, защо ти никога не плачеш…
Да разсмееш плачещия е по-ценно, от това да плачеш заедно с него. Разбрах го, когато превърна сълзите ми в смях…
Ако не плачеш заедно с този, когото обичаш, ако бягаш и се криеш от него, то е от безизходица. Разбрах го, когато плаках с глас за теб по цели нощи сама в стаята си…
Всеки може да те обиди и засегне, но само тези, които обичаш, могат с това да ти причинят болка. Разбрах го, когато ме заболя…
Но обичаният заслужава всяка една пролята за него сълза. Разбрах го, когато заедно със сълзите, ме напуснаха и радостите…
Да не криеш истината е по-важно от това да не лъжеш. Разбрах го, когато сложи сърцето си в ръцете ми…
Ако се чувстваш достатъчно силен, за да стоиш сам на краката си, значи има някой наблизо, който те подкрепя. Разбрах, защо никога не си оставал сам…
В това, да кажеш: “Имам нужда от теб. Ела!”, се крие всъщност истинската сила. Разбрах го, когато ти казах: “Върви си!”…
Ако някой ти каже: “Иди си!”, да отвърнеш: “Искам да остана!”, доказва, че наистина обичаш. Разбрах го, като си тръгнах, щом ми казаха: “Върви!”…
Приятел те изоставя само веднъж, а не стотици пъти. Разбрах, че ти всъщност винаги си бил до мен…
Но когато си тръгне, е много трудно да му простиш. Разбрах, кое не си в сътояние да ми простиш…
Обичта ми към теб е била като малко глезено дете, разплакващо се при всяко свое падане. Разбрах го, когато тя порасна и се вкопчи още по-здраво в мен…
Да съжалиш и да се разкаеш, не значи само да се извиниш, а с глас да молиш да ти простят. Разбрах го, когато наистина съжалих за стореното…
Да кажеш: “Не мога да простя, вече е прекалено късно…”, когато чувстваш, че все още обичаш, не е нищо друго, освен гордост. Разбрах го, когато разруших оковите на плененото си сърце и надникнах в дълбините му…
А гордостта е маска и прикритие на губещите, жалките и слабите. Сърцето пълно с обич не знае що е гордост. Разбрах го, когато усетих обичта в сърцето си…
Този, който наистина го иска, не чака, но тайно и искрено се надява един ден да му простят. Разбрах го, когато отчаяно исках да ми простиш…
Любовта изисква усърдие, а това усърдие означава да обичаш така, че да не се отказваш, но и да не отнемаш свободата на другия… Разбрах го!
~ . ~ . ~
Автор – C. YucelПревод на български – Melisa