(Zephyranthes) Народно название. В превод от гръцки името означава „цветето на западния вятър“, у нас често го бъркат с минзухара. Описание. Известни са 35-40 вида от това цвете, растящи предимно в тропическите и полу-умерените зони на Америка. Зефирантесът е многогодишно луковично растение с тесни и дълги около 30 см листа. Това цвете достига височина до 20 см. Цветът му е с формата на фуния, обагрен е в розово, бяло или златисто и прилича много на минзухара. В България се отглеждат 3 вида зефирантес. Грандифлора с розови цветове, белоснежен зефирантес и златист зефирантес – с яркожълти цветове.
Условия на отглеждане. Отглеждането на това цвете не изисква някакви специални грижи. Почвата трябва да е плодородна и с добри дренажни свойства, а мястото да не е проветриво. Луковиците се засяват на дълбочина не по-голяма от собствените им размери, на място, където има силно слънце, по време на цъфтежа се поливат обилно. При това цвете има период на покой, през който е достатъчно да бъде оставен на по-ниска температура около 15 градуса и да се намали поливането драстично. Размножаване. Зефирантесът се размножа чрез луковици и семена. Отгледаните от семена растения цъфтят едва на третата година. Луковиците се засяват на гъсто по няколко на едно място, така цъфтят най-добре. През лятото се образуват нови дъщерни луковици, които ако се разсадят, ще цъфнат през същата година. Партньори. Зефирантесът е универсално цвете, което е подходящо за оформяне на цветни лехи и за отглеждане в саксии и сандъчета.
