« публикувано на 20-12-2008 @ 4:06 pm »
“Ти казваш, че няма. Но моята дефиниция за четивата там е именно “пънкария”. Отбележи си.”
прекрасното мултиленгуидж създание М и темата й
Малко предистория…
Въпросната тема на М е яка! Няма спор. Оттам леко позаговорих на моя си език, тя ми направи забележка, но можеше и да извади метлата и да ме нашиба по дупето с много мръсни думи и да ме изпъди от личното й пространство.
Освен това, вчера, отново разцъкващ в Джеймс-Бонд-без-седмицата, прехвърлях думички на ум. Нямам идея защо се присетих за филодендрона ми от детство, нито защо миг след това в главата ми бучеше думата дендрофил (и си представях Dendroid Archers от Rampart на Heroes III).
Много обичам така – бързата мисъл, дето навръзва подобни дивотии с някаква интересна и екзистенциална (бахти яката дума) тема. След като в ума ми се роди тая заигравка: филодендрон или дендрофил, се присетих за “Този чуден български език” на девойката М.
Викам си! Те това е шанса да изпънкарея по темата, но на моя територия. Тука метли няма и мога да бъда спокоен.
Едното е растение, а другото е… човек, любуващ се на растенията по един по-извратен начин. Гледайте какви глупости има в нета. Ужас направо!
Трябва винаги да внимаваме какво говорим, където и да отидем. Защо? Може леко да се поизложим, нали?
Ако в цветарски магазин поискаш един дендрофил, леко ще те изгледат… като че си просиш секс.
Също така ако списваш някакъв научен труд за психологията и човешките слабости и пристрастия, упоменаването на филодендрон като поведение – няма да е в реда на нещата.
Но дори и да оставим тези заигравки с подобни на вид думи, ние (хората) с обикновените думи не се справяме много добре, камо ли с тези. Сложно си е.
Общуването е толкова труден процес, че няма научаване. Цял живот се учим, както казват по-мъдрите от мен.
Цял живот, цял живот, ама накрая винаги обиждаш някой, понеже този някой е възприел думите ти по съвсем различен начин. Смисъла в тях, вложен от теб, няма общо. Стои си в твоята глава. Интерпретациите в чуждата пък могат да бъдат катастрофални. Понякога, разбира се. Друг път неразбирането или съвсем различното интерпретиране, могат да имат положителен ефект.
Исках да кажа нещо, те ме разбраха еди си как – обаче съм по-доволен от това им разбиране.
Само че при мен обикновено е обратното. Особено като започна да говоря на живо. Ужас!
Хубаво че поне малко от писането ми от време на време се разбира (хахаха, дали не си вързах коня).
Значи, визирам потребността на човек да придава смисъл на думите, които ползва в ежедневието си. Няма значение писмено или (пер)орално. И не ви говоря за това да казвате на черното бяло или пък вместо ориза да го зовете ориз, сте решили че сух фасул ще му отива повече.
Говоря за цялостния изказ. Начина на говорене, връзването на изреченията. Може би иронията и сарказма са един популярен пример. Уви, ако не уловите този специфичен разговорен дух на вашия събеседник, рискувате много да преебете нещата. Или май това не е ваш проблем. След като той чупи нормата, за него трябва да е притеснително. После може да излезе с изцепката:
“Никой не ме разбира…”
Донякъде може да е прав. Всеки индивид подлежи на проучване, за дълго време, не от пръв поглед. А да го разбереш въпросния индивид какви ги бръщолеви си е изкуство. Понякога попадаме на сродни души, с които имаме допирни точки и подобен начин на изказване. Оттам е по-лесно и цялостното разбиране. Но пак, не може да сме винаги убедени в смисъла на изказванията на тази сродна душа.
Аман от сложнотии. Разбрахте ли за какво ви говоря?
Че думите са много секси. Винаги. Кеф е да се говори, но понякога е по-хубаво да млъкнем малко. Затова няма да се простирам прекалено много в тая статия. И без другото понамирисва.
Отивам да си търся филодендрон в цветарския магазин. По пътя няма си повтарям думата, уж за да не я забравя… щото опитът ми показва, че когато съм правил така, накрая винаги съм бъркал. Пример ли? Отивам до аптеката, трябва да купя парацетамол. Понеже тогава ми беше чуждо (тогава е някъде в миналото) си го повтарях доста време. Накрая влязох в аптеката и казах:
“Един блистер парамацетол”
Такива ми ти работи.
А това отгоре дето виждате като картинка и се чудите, бе да го еба, какво общо има със статията? Ми как какво. Нали ви говорих за растения? Те на ви – дърво пенис, което всъщност не е надървен пенис, а си е чиста проба фенси изглеждащо растение. Хахаха. Дърветата са растения, нали?
Като я гледам тая как го гали с кеф, мисля си и за дендрофилията и се чудя, леле, в порното такова май не съм гледал. Но пък за сметка на това колко по-гнусни содомии са ми минавали пред очите (за мое огромно съжаление). Не ти пудели, не ти догове, хот догове… кончета. Мяу!
