Наближаваше поредната Коледа. Старецът погледна часовника и се прозя.
-Ненавиждам тази работа! – измърмори той.
Но знаеше, че няма кой друг да направи празника на хората. Затова се надигна от леглото и започна да се стяга за път. Отвори гардероба и извади палтото, шапката и ботушите. След като навлече всичко отгоре си, метна чувала на гърба си и се отправи навън. И тук започнаха приключенията …
Досами вратата около крака му щракна капан, оставен там от бракониер – ловец на зайци. Когато най-накрая успя да се отърве от неочакваната изненада и влезе в гаража при вълшебната шейна, се оказа, че елените стачкуват срещу условията на труд и за нищо на света не са склонни да излязат на студа. След като постигнаха споразумение, в резултат на което се наложи да ги подгрява в продължение на два часа, макар и със значително закъснение поеха към град N. По пътя дядо Коледа имаше неблагоразумието да спре, за да отсече коледно дръвче. И незабавно беше глобен от притаилия се в гората инспектор от Екоминистерството за злостно издевателство над природата. Вече в града, докато се мъчеше да проникне в тесния комин на първата къща, „паякът“ отнесе шейната за неправилно паркиране, а гражданите разграбиха сиротните елени. Когато най-накрая успя да се промуши през несъобразения за целта комин и се спусна в стаята целият в сажди, с разрошена брада и безумен поглед, шокираните дечица нададоха отрепетиран писък: „Полиция-я-я!“ В нощта завиха сирени. Дядо Коледа успя да побегне през прозореца, проклинайки попадналия на пътя му бетонен стълб и успя да се скрие в тъмнината.
Прокрадвайки се по улиците, той се опитваше да се измъкне от града. Но под единствената здрава улична лампа беше нападнат от група подпийнали младежи, които му задигнаха чувала с подаръците, опразниха му даже и джобовете и му хвърлиха един хубав бой за десерт.
Две седмици след гореописаното, мръсен, окъсан и изтерзан почти до смърт, дядо Коледа успя да се добере до дома си. Без да се съблича рухна в леглото. И засънува прекрасни сънища. Засънува онази далечна епоха, когато времената не бяха такива. О, как му се искаше никога да не се събужда!
А до следващата Коледа оставаха само 350 дни …
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от
Gloxy-Floxy
