Изключителният, провокиращ и драматичен труд, озаглавен „На кол вода пиехме” (ИК „Изток-Запад”) на проф. Благой Шклифов е горчив и болезнен архив за един от по-малко известните и обсъждани, но несъмнено изключително важни моменти от българската история.
С подписване на Берлинския договор през 1898 г. се ревизира Санстефанския мирен договор, в резултат на което България е разпокъсана. Княжество България и Източна Румелия остават в границите на съвременна България, но останалите територии от Санстефанска България са завинаги откъснати от родината. Македония и част от Одринско се връщат на Османската империя, Пирот и Враня се дават на Сърбия, а Северна Добруджа на Румъния. През 1912 г. Егейска Македония попада в границите на Гърция. Вместо свобода на егейските българи съдбата отрежда жестока участ, особено през 30-те години на XX век при режима на ген. Йоанис Метаксас.
Българският език е забранен със закон, хиляди са изселени, хвърлени в затвори или убити, а онези, които остават, живеят в болка, самота и страх. Въпреки тежкия удар върху българщината в Егейска Македония, мнозина не напускат родните си краища, за да съхранят българските слово и дух. Тази тъжна, но забележителна история от нашето близко минало е подробно документирана в събитийния труд „На кол вода пиехме” от проф. д-р Благой Шклифов.
Изхождайки от разнообразието в различни български диалекти в съпоставителен план със старобългарския език, през професионалния си живот проф. Шклифов многократно поставя въпроса за обогатяването на книжовната норма с лексика и фонетични явления от българските говори в Македония. Той написва последната си книга „На кол вода пиехме” на югозападна редакция на българсия език, за да може читателят да се докосне до красотата и богатството на българските говори от Егейска Македония и пренесе в събраните автентични спомените на местните жители – свидетелства за нечовешките мъки, през които са преминали дедите ни в последния им опит да съхранят българщината, за жестокия геноцид върху тях, скандално премълчаван и до днес от официалната ни история и държавна политика
Други изключително значими негови трудове са „Проблеми на българската диалектна и историческа фонетика с оглед на македонските говори”, „Долнопреспанският говор” и „Пастирската лексика в района на Вич планина (Костурско-Леринско)”. Интерес представляват също така „Костурският говор”, „Речник на костурския говор” и най-вече „Български диалектни текстове от Егейска Македония” (в съавторство с Екатерина Шклифова). Успоредно с работата си към БАН, проф. Шклифов преподава история на унгарския език и унгарска диалектология в СУ „Климент Охридски” в продължение на 20 години; също така е и езиков консултант на филма „Мера според мера”. Съдбата на проф. Шклифов е мистериозна: той почива внезапно през 2003 г. при съмнителни обстоятелства след тежка катастрофа по време на научна експедиция в Егейска Македония, Гърция. Това слага преждевременен край на дългогодишните му проучвания върху българските диалекти в района и проекта му за разширяване на българския книжовен език.
Книгата „На кол вода пиехме” се издава за първи път и не само отразява текстово хрониките и историите по тази болезнена тема, но и представя солиден и дори зловещ снимков архив, с който допълнително се илюстрира този тъмен период от българската история.
