Шествието в памет на Андрей Монов

Шествието в памет на Андрей Монов

Това, което аз искам да разбера е – защо Андрей Монов се превръща в икона за националистите (в смисъл на наци- каквото щете след тирето). Не съм запозната като цяло със случая, нито с резултатите от разследването – кой и защо, дали е било непредизвикано или е имало самозащита, дали Андрей освен че е бил футболен фен и добър студент е имал някакви екзотични политически залитания, пък и това е ирелевантно в случая и ми е много тъжно за момчето, близките му и цялото болно общество.

Просто не ми се вижда нормално шествие „против насилието“ да се превърне в шествие „за“ отмъщение. Дарик много странно интерпретира надписа върху черен плат „Нищо не е забравено, нищо не е простено!“ като призив към съпричасност. Съпричасност към какво – отмъщение?

В крайна сметка у нас има закони, съд и така нататък, които понякога сработват учудващо бързо. Ако не – има различни форми за граждански натиск, за да се стигне до справедливо решение. Ако пък не е справедливо – пак има начини за...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност