Това, което аз искам да разбера е – защо Андрей Монов се превръща в икона за националистите (в смисъл на наци- каквото щете след тирето). Не съм запозната като цяло със случая, нито с резултатите от разследването – кой и защо, дали е било непредизвикано или е имало самозащита, дали Андрей освен че е бил футболен фен и добър студент е имал някакви екзотични политически залитания, пък и това е ирелевантно в случая и ми е много тъжно за момчето, близките му и цялото болно общество.
Просто не ми се вижда нормално шествие „против насилието“ да се превърне в шествие „за“ отмъщение. Дарик много странно интерпретира надписа върху черен плат „Нищо не е забравено, нищо не е простено!“ като призив към съпричасност. Съпричасност към какво – отмъщение?
В крайна сметка у нас има закони, съд и така нататък, които понякога сработват учудващо бързо. Ако не – има различни форми за граждански натиск, за да се стигне до справедливо решение. Ако пък не е справедливо – пак има начини за натиск.
Всякакви шествия обаче точно от този тип ми се виждат напълно нередни. Също така смятам, че нито държавата, нито общината трябва да толерират нацистките паради и траурни колони и каквото там измислят „патриотите“.
Зад портрета на Андрей имаше хора, които мятаха бомби по гей парада. С които като нищо можеха да убият друг млад (или стар, какво значение има) човек. Дали родителите на момчето се радват на този факт? Дали искат око за око и зъб за зъб?
Дали на повечето в колоната им пука за Андрей и дали са го познавали? Или просто тракат с оръжия и искат кръв? Защо не тракаха със зъби и боксове, когато нашенски, родни гардове пребиха до смърт с ритници миналото лято швед в дискотека на морето? М?
Аман от двойни стандарти.
Like this:
Like Зареждане…
Related
Публикувано на коментар, политика, софия. Запазване в отметки на връзката.
