Сарачеството е един от най-старите кожообработващи занаяти. Той възниква с опитомяването и използването на коня като товарно, ездитно и впрегатно животно. Арабската дума сарач означава седло. Седлото служи за пренасяне на товари и за езда. Освен седло, майсторите сарачи изработват впрегатни и ездитни конски принадлежности, ремъци, каиши, куфари, чанти, колани, паласки, кобури, щавени цървули и др. Основен материал са кожите от едър рогат добитък, овце, кози, свине. Използват се и допълнителни материали за украса и декорация – кече, дървета за хамутите, сарашки конци, зебло, ръженица, бои, лепила, катран и други. В украсата на конските принадлежности се отразява обичта и преклонението на българина към конете.
За декорация се използват металически гайки, халки, бурмалии гердани, разноцветни пулове, червени пискюли, металически огледала, звънчета и др., които са били използвани още в древността. Наред с декоративното си предназначение, те имат и защитна функция – предпазват коня от уроки и магии. Три са разновидностите на занаята: седларство-изработване на ездитни и товарни седла (самари); хамутчийство – изработване на ремъчните принадлежности за впрягане на коне, магарета, мулета и камили – юзди, оглавници, хамути и др.; тапицерство – обшиване на седлата с омекотяващи материали – подплънки от слама, вълна или др.
