Разказът на жена, излекувала се от рак * Разказът е на една жена, която истнски е искала да се излекува от рак. Казва се Мария Коева „Непосредствено след операцията, от която по чудо останах жива, започна лъчетерапия. Тогава разбрах истината за заболяването си. Не мога да опиша ужаса на безсънните нощи, в които виех като животно от мъка и безсилие, а излязох ли на улицата между хората, припадах – болестта ме отделяше от тях. Купувах и събирах всички медицински издания по онкология, ровех се из тях да намеря поне малко надежда.
Започна химиотерапията, дълга, мъчителна, която отнемаше и последните ми сили. Още след третата процедура /проведох общо десет/, получих увреждане на черния дроб, бъбреците и червата. В почивките между химиотерапията се стараех да се храня с възможно по-калорична храна: месо, масло, сурови яйца. По малко се възстановявах, но изследванията на биохимичните и кръвните проби оставаха лоши. Получих увреждане на стомаха, съпроводено с нетърпими болки, и се налагаше често да викам бърза помощ…
След няколко години, когато отидох на преглед в поликлиниката в Банкя, където по местоживеене бяха изпратили епикризата от онкологията, лекарката, която ме наблюдаваше, възкликна: „Бяхте много зле, със силни болки. Как добре изглеждате сега!“
И започна да ме разпитва как съм лекувана…
Истината е, че след като не намерих лек в учебниците по онкология и след като обиколих доста болници с оплаквания, последици от химиотерапията – паренхимно увреждане на черния дроб, чувствително намалена функция на единия бъбрек, остър гастрит и колит, си спомних какво съм чела в книгите за йогите и как майка ми понякога ме лекуваше с билки. Тя много вярваше в целебната сила на билките, защото като тригодишно дете никакви лекари не са могли да ми помогнат. Денонощно съм страдала от болки в корема, по цели нощи с баща ми са ме разнасяли из стаите да ме успокояват и залъгват, за да плача по-малко. Една жена дала билката чичек. За няколко дни съм се оправила и оздравяла. Майка ми боготвореше тази билка и не пропускаше случаи да помогне на някого с нея.
И ето събрах всички книги за билки и лечебно гладуване и заминах за едно изоставено село, близо до родния ми град Дряново. Там в продължение на три години отглеждах зеленчуци и животни. Пиех сурови зеленчукови сокове, а когато позакрепнах, пиех сурово козе мляко, ходех много из полето, ядях всякакви плодове, като подбирах предимно дивите. Когато се оправих и тичах по баирите с двете си кози, селяните ми разказваха как са си шушукали в началото, като ме видели: „Едва ли ще изкара лятото“.
И досега не се разделям с чайовете, които тогава научих да си правя от билки, които сама берях. Черният ми дроб и стомахът ми се възстановиха така, че сега мога да ям всичко. Колитът не ми създава предишните неприятности. Само с болния бъбрек не мога да се похваля. Вината е моя; с толкова неща се преборих, но не свикнах да пия вода и течности.
И сега, като се обърна назад и си мисля за дългия път на лутания и съмнения, ще ми се моите приятели по съдба да си го спестят.“
