Още по темата:
0
0
0
0
Малъри Кейн се присъединява към тиха вечеря в ресторант (Джина Карано), а Аарон (Чанинг Татум) я следва. Малъри незабавно усеща неговото присъствие и придобиваме впечатлението, че героинята е леко напрегната. Оределено нещо от миналото ги свързва, като от разговор между тях става ясно, че Аарон настоява тя да замине с него, но Малъри не желае. Този спокоен спор между тези двама на вид безгрижни млади хора неустено прераства в ръкопашен бой.
Боят е брутален – юмруци в лицето, чува се пукане на кости, но всичко е толкова красиво режисирано, професионално изпълнено, заснето и монтирано с невероятен майсторлък и хирургическа прецизност. Използвайки няколко вида сцени, при монтажа Содърбърг подрежда кадрите така, че да осигури динамична последователност, която все пак е достатъчно бавна, за да успее зрителя да възприеме какво се случва.
Малъри е таен агент под прикритие, нает от частна организация, в чиито списъци с клиенти фигурира и правителството на САЩ. Обикновено агенцията поема случаи, с които правителството предпочита да не си цапа ръцете, a Малъри бързо успява да попадне в полезрението на правителството. Преди конфронтацията в ресторанта Аарон и Малъри са работили заедно в Барселона по проект за спасяване на заложници. Работа, която техният треньор Кенет (Иън Макгрегър) печели от своя работодател, американското правителство в лицето на Кобленц (Майкъл Дъглас). Въпреки че мисията доста се е променила и Малъри не е вече същата буйна глава, нейните бивши шефове й дишат във врата. Преследвайки Мхер, който се измъква от Аарон, Мейлъри краде кола, взимайки нейният собственик Скот за заложник (Майкъл Ангарно). Тя разказва на Скот всички подробности, които са я довели дотук и филмът се превръща в серия от ретроспекции, които доминират през по-голямата част.
Сценарият, създаден от Лем Добс (The Limey), е достатъчно пестелив, за да осигури място на лентата в сърцето на динамичните екшъни, не затъва в прекомерно сложен сюжет и в същото време е достатъчно заплетен, за да задържи интереса на зрителя. Най-различни пъзели постепенно се подреждат и когато се разкрива пълната картина, се наблюдават някои обрати и непредвидени случки, но общо взето няма големи изненади. Въпреки че постепенно научаваме какво се е случило, ние навлизаме все по-дълбоко и по-дълбоко в ролята на Малъри, придобивайки все по-ясна представа в какво положение се намира тя.
Героинята е първата главна роля за Карано, абсолютно достойна за похвала, тя дава всичко от себе си в зашеметяващите екшън сцени и наистина успява да впечатли. Бърза усмивка или озадачително повдигане на вежди в правилния момент е достатъно, за да разберем какво се случва и да почустваме, че заглавието е изпълнено с безмълвни моменти, които изключително добре влияят едновременно на нейната роля и на самата история.
Освен тези, които вече споменахме, Карано е заобиколена от редица отлични актьори в поддържащи роли като Бил Пакстън, Антонио Бандерас, Матю Касовиц и железния Майкъл Фасбендер.
Схватката в хотелската стая между Карано и Фасбендер, която е централен момент в рекламната кампания, е изпълнена удивително добре и представлява връхна точка от поредица отлични бойни сцени. Ако говорим за техните взаимоотношения, това са двама шпиони, принудени да се преструват на двойка. Предизвиква интересно и закачливо сътрудничество между тях двамата, но доста повече неща се случват под това, което се забелязва на повърхността. Мокри поръчки е изпълнен с умело представени неочаквани жанрови обрати – доказателство, че Добс и Содърбърг страшно са забавляват, стремейки се да измамят нашите очаквания.
Кенет (МакГрегър) казва: „Не мисли за нея като за жена, това ще бъде грешка”. Този диалог ще отвори поле за нова дискусия, която е заложена като идея в Мокри поръчки. В силата, с която налага Аарон, има не по-малко страст, отколкото когато го придърпва към себе си, за да го целуне. Тя доминира.
Макар че идеята не е Малъри да бъде обичайният герой от женски пол, сритващ задници наляво и надясно, това е често срещан прототип, с който се сблъскваме под формата на мъжки стереотип в кожата на екшън герой-жена, където на моменти нейната нежност и емоционалност са очевидни. Тя понякога е наранена, физически и душевно, като по този начин разкрива сложността и истинската дълбочина на ролята. Все пак филмът не е толкова труден за възприемане – супер хлъзгав екшън, който е толкова доволно интелигентен, колкото и забавен.
Остроумен, стилен и невероятно добре направен, Мокри поръчки е страшно приятен за гледане, като се явява една от най-добрите творби на Содърбърг през последните години. Дори ако не се ангажирате с тематическия подтекст, филмът се превръща в напрегнат, приковаващ вниманието екшън-спектакъл с множество динамични сцени, които ще успеят да ви изненадат.
Ключови думи:
Стивън Содърбърг
,
Иън Макгрегър
,
Майкъл Дъглас
,
Джина Карано
,
Чанинг Татум
