Често получавам писма, в които ме питат:
„Да напусна ли партньора си?”Това е наистина тежък въпрос. Смятам, че всеки сам трябва да вземе решението за тази стъпка. Няма готово решение. Ако нещо действа в една връзка, не означава, че ще действа във всяка.
Особено трудно хората се решават да променят статуквото в дългите връзки. Там нещата са така оплетени, че често изглеждат невъзможни за решаване. Така наречените „разумни решения” в такава връзка винаги се свързват с претеглянето на плюсовете и минусите. Ако отидете при майка си за съвет в такава ситуация, това е най-вероятното нещо, което ще получите като предложение: „Седни и помисли – какви са плюсовете и какви са минусите”. После майка ви може да добави: „С времето любовта си заминава, остава само взаимното уважение и …” Бла-бла-бла! Пълни глупости! Не слушайте майка си!
Та нали точно тя е в същото сложно положение, до което ви е помогнала да стигнете и вие със своята загриженост. Откъде го знам ли? Най-малко 80% от хората повтарят грешките на родителите си. Буквално и стъпка по стъпка. Точно онези стъпки, за които са се клели, че ще прескочат, когато пораснат. И колкото повече са се клели, толкова по-вероятно е сега да ги повтарят. Каква ирония, нали?Така че отново ще ви предложа – спрете да слушате майка си или баща си:) Осъзнайте процесите, които движат живота ви и тогава се възползвайте от знанията си за проблемите при родителите си единствено, за да се опитате да ги предотвратите. Спрете да мислите като счетоводен софтуер – плюс, минус, плюс, минус, салдо, дебит, кредит. Ако всичко, което търсите от другия е полза, значи мога с ясно съзнание да ви отговоря на въпроса: ДА, напуснете партньора си!Вместо глупавата схема с плюсовете и минусите, може да пробвате нещо различно: да си зададете въпроси. Ето няколко: 1. Направили ли сте вече конкретна стъпка, която да изключва от начина ви на живот вашия партньор?2. Имало ли е повече от един инцидент на физическо насилие във връзката ви?3. Ако Бог, някакво Висше същество или съзнание ви каже, че няма проблем да напуснете връзката си, това ще ви накара ли да изпитате огромно облекчение?4. Независимо от проблемите си, имате ли с партньора си поне едно приятно съвместно занимание (освен децата), което ви кара да се чувствате близки поне за известно време?5. Бихте ли казали, че партньора ви като цяло е приятен, достатъчно интелигентен, не е твърде невротичен, изглежда нормално и през повечето време мирише нормално?6. Прави ли вашия партньор така, че дори и най-малките неща, които искате във връзката, да ги получавате с трудност? И дори да ги получите ви кара да се чувствате така, сякаш не си е струвало усилието.7. Постоянно ли блокира вашите усилия да говорите по въпроси, които ви вълнуват и са важни за вас?8. Стигнали ли сте до момент, в който разбирате, че партньора ви вероятно ви лъже, вместо да говори истината?9. Независимо от проблемите ви в момента и от вероятния гняв или разочарование, които изпитвате, харесвате ли всъщност партньора си и харесва ли ви той?10. Чувствате ли готовност да дадете на партньора си повече от онова, което му давате в момента, без да очаквате отплата?11. Имате ли желание вие двамата да се докосвате?12. Усещате ли сексуално желание към партньора си?13. Има ли неща, които сте споделили с партньора си, че правят връзката ви с него много трудна и които той отказва да чуе или признае?14. Има ли неща във връзката ви, за които партньорът ви знае, че я правят много трудна за вас, но не предприема нищо, за да ги премахне?15. В състояние ли е въобще партньора ви да се справи с проблема, който прави връзката ви толкова трудна за вас?16. Има ли ясно формулирана разлика между вас двамата в разбирането ви за начина на живот, който би трябвало да водите като двойка?17. Независимо от сегашните ви трудности, бихте ли казали, че дълбоко в себе си партньора ви е подобен на вас по начин, който ви харесва?18. Кара ли ви партньора да се чувствате идиот или загубеняк за неща от вас или живота ви, които са важни за вас?19. Има ли продължаваща изневяра във връзката ви?20. Правите ли всичко възможно да ограничите контактите си с партньора си, свеждайки ги до необходимия минимум?21. Смятате ли, че партньора ви като цяло подкрепя вас и важните за вас неща?22. Има ли искрена прошка във връзката ви?23. Има ли забавление във връзката ви?24. Имате ли общи мечти и цели?25. Ако всичките ви проблеми се решат като с магическа пръчка още днес, още ли ще се чувствате „на кантар” дали да останете или да си тръгнете?Сигурно сте забелязали, че никъде няма въпрос за децата? Нямам никакво съмнение, че бихте направили ВСИЧКО за тях. Но с времето разбрах от собствен опит, че лошата връзка е лоша и за децата. Имах мрачна, подтискаща, безнадеждна, изпълнена с лъжи, изневери и болка, студена до жестокост, безчувствена връзка в продължение на цели 2 години и постепенно дъщеричката ни започна да мисли, че е нормално мама и тате никога да не се докосват, никога да не ходят заедно където и да е, никога да не показват нежност или съчувствие един към друг, почти да не си говорят. Искам ли това за детето си?! Не, разбира се!Пожелавам на вас повече късмет!
(В статията са използвани част от 36-те въпроса на Mira Kirshenbaum)
< Предишна
Следваща >
