ОДА ЗА ЖЕНСКИТЕ СЪЛЗИТя плачеше, когато я дърпаха за плитките.Когато момчетиите замеряха с прашка птичките.Когато до полуда в едно момче се влюби.Когато жива се оплака, защото го изгуби.Тя плачеше, когато остава сама.За старите си кукли, за мама, за дома.Когато се омъжи, очите си изплака.Когато го изпращаше и срещаше на влака.Тя плачеше, когато раждаше в щастлива болка.Не мислеше защо, ни питаше и още колко.И продължаваше да плаче над болните деца.За хората без покрив и тези без сърца.Тя плачеше, когато децата отлетяхаи къщата и дворът смъртоносно опустяха.Когато се завръщаха, пак плачеше – щастлива.И тайно, тихо плачеше, когато си отиват.А после плака гордо, когато стана баба.От болка – че ставаше по-немощна и слаба.Тя плачеше, когато оплакваше мъжа си.Преди да го последва, през сълзи каза на сина си:- Е, сине, поплачи си, но знай: Аз съм много щастлива жена,защото съм имала шанса да плача за всичко това! Автор – Мадлен Алгафари
