Вълнуващи дестинации или Венеция през зимата

53
Добави коментар
algae
algae

Светла, динамична и интересна. Такава ни се видя Венеция през първия ден от разходката ни. В интерес на истината, не толкова приветлив обаче беше тамошният вятър, известен под името „бора”.
В този период от годината си е наистина вледеняващ, така че е добре да се екипирате подобаващо, преди да се запознаете с него. Задължително е да предвидите дебело яке, шапка, шалче и ръкавици, за да избегнете категорично измръзване на бузите, носа и тялото. Все пак не искате да изглеждате еднакви на всяка снимка – като близък родственик на дядо Коледа. Така подсигурени, може да започнете да обикаляте Венеция и да се любувате на многобройните й мостчета и площади.
За културния живот и дух:
За съжаление, предстоят ни беше твърде кратък, за да изучим културния живот на венецианците.
Въпреки това, не пропуснахме да забележим афишите за изложбата на Леонардо Да Винчи (макети на едни от най-известните му изобретения), която гостува миналата година и в България.
По пътя имаше и немалко театри и галерии, които привличаха вниманието ни с разноцветните си неонови букви и табели.
За малко да станем свидетели и на традиционния венециански карнавал, който тази година започна на четвърти февруари. Два дни преди старта, на площад Сан Марко вече бяха вдигнали сцената, а по всички сергии висяха интересни цветни маски.
Карнавалът във Венеция предстои, всички са в готовност
Местата, които харесахте:
Четири дни са наистина малко време, за да разгледаш цяла Венеция. А дори и да успееш, всичко това става „на бегом” и прилича на състезание с препятствия (визирам дървените мостчета, по които не спираш да се изкачваш и слизаш).
Хубаво е предварително да имаш начертан маршрут или някаква идея какъв ще бъде редът на забележителностите, които ще посетиш.
Ние заложихме на островчета през първите дни, а самата Венеция оставихме за след това. Така успяхме да минем през Лидо, Сан-Джорджо, Бурано и Мурано.
Заслужава се да се видят всички тези острови (не е задължително да са в същия ред), но най-интересен ни се стори Бурано.
Той представлява миниатюрно градче върху вода, чиито къщи са оцветени във всевъзможни цветове. Не е трудно да се почувстваш там в страната на Алиса или пък в някоя кукленска къща. Беше ни много мъчно да се разделим с това усмихнато островче, което дори и през зимата изглежда слънчево и уютно – като място, извадено от приказките.
Цветният Бурано с шарените си къщички
Хареса ни и безцелната разходка по улиците на самата Венеция. Вълнуващо е да се губиш в тези малки лабиринти, да излизаш на площади, които са толкова идентични, че се питаш дали не си минал преди малко от там.
Личните „автомобили“ на венецианци, паркирани пред домовете им
Ако не беше толкова студено, щяхме с часове да се лутаме по едни и същи улици и да зяпаме едни и същи витрини без изобщо да ни омръзва. Атмосферата и архитектурата на този град действат като опиат. Това, всъщност, е  пътуване из времето, което се запечатва в паметта ти, а усещането за Венеция не те напуска дълго…

Транспортът е:
Воден. Спирките представляват малки клатушкащи се платформи. Могат да служат, за да се приютиш в тях за известно време (на завет), когато си твърде премръзнал от дългото обикаляне.
Спирка на водния транспорт във Венеция
Параходчетата са с редовен график, не е трудно да се ориентираш от къде и кой номер да хванеш за твоята дестинация. Ние си купихме карта за 10 часа за всички линии, която струваше 16 евро. Картата е електронна и на влизане във всяка лодка, трябва да минеш първо да я сканираш. Забавно е и лесно.
Хората, които срещнахте:
Въпреки студа, а може би и заради наближаващия карнавал, имаше предимно туристи (като нас) – азиатци, руснаци и немалко французи (все пак им е близо).
Подобно на нас, те препускаха забързано и се шмугваха често в магазинчетата, за да накупят гривнички, пръстенчета и аксесоари от венецианско стъкло (или невенецианско, но наподобяващо го).
Венециански маски
Местните са големи симпатяги  – усмихнати са (изключвам магазинерките в тамошната „Била”), готови са да те упътят и да ти помогнат. Е, всичко това е прекрасно, ако можеха обаче и да го направят на английски език.
За съжаление, местните не го говорят (или просто отказват). Дори и на летището на Тревизо, наземните стюардеси обясняват на италиански, все едно е напълно нормално да ги разбираш след като си в Италия.
Тук трябва да внимаваме с:
С даването на бакшиши в заведения. Изобщо, преди да седнете да похапнете, е добре да се информирате какво предлага заведението, както и да се консултирате с менюто.
В централната част на Венеция в заведенията задължително се плаща куверт (който варира от 1, 50 до 1,70 евро на човек) и процент, който се приспада от цялата сметка за обслужването (той също варира от 10 до 12%).
Сметка в пицария във Венеция
В по-крайните квартали цените на предлаганите ястия  включват по-горе изброените разходи и тогава се счита за грубо да оставите бакшиш – връщат ви рестото веднага. Също така, не е добре да подавате парите направо в ръцете на хората, навсякъде има купички, направени за целта – оставяйте сумата там за по-сигурно.
Бихте ли посетили Венеция отново?
Твърдо  да.  Някои туристи се оплакват, че Венеция бледнее пред Рим (в архитектурно отношение) и сигурно са прави. Нейният чар обаче се крие другаде – в симпатичните улички и мостове, в дръзките гълъби на Сан Марко, в цветните фасади на буранските къщи, в излющените носове на стоманените лъвове, в тъмната вода на каналите и полюшващите се лодки…
Струва си повторно да видиш всичко това, но може би през пролетта или лятото, за да успееш да му се насладиш пълноценно :–)

Паричната единица в Италия е: €Евро
1 €~ 1.95лв