Игрите на глада: Big Survivor сред гладиатори от бъдещето

4
Добави коментар
stoyan83
stoyan83

Може да ме сметнете за фантазьор, но напоследък антиутопиите ми се струват все по-лесни за проектиране и в реалността. Наред с това обаче смятам, че Холивуд достатъчно вече е експлоатирал темата за нов, авторитарен обществен строй. Затова не харесаха предварителните реклами за „Игрите на глада“. Трейлърът ме остави с впечатлението, че ще гледам блудкав тийн хит.

Осакатена версия на „Здрач“ – без вампирите. Стигнах до залата почти против волята си. Два часа по-късно обаче осъзнах, че лентата дава сериозна заявка да се превърне в една от най-добрите за тази година. А сме още в първото тримесечие…

Действието се развива в държавата Панем, обединяваща каквото е останало от някогашните Съединени американски щати. Попадаме там в навечерието на 74-те Игри на глада. Панем има 12 окръга, всеки от които трябва да излъчи по двама участници – момиче и момче – на възраст между 12 и 18 години. Правилата за участие са повече от жестоки. Освен това, по-късно ще разберем колко лесно се променят.

Участниците в зрелището се избират чрез лотария, но имената им попадат в списъка с желаещи… не съвсем доброволно. Ако останеш без храна и опреш до Държавата – тя включва името ти в томболата. Колкото по-често ти се случва, толкова по-често се появяваш в списъка. Съответно – така расте и шансът да бъдеш избран. Нещо средно между изродената идея за отпускане на социални помощи или кредит с твърде висока лихва. И пожизнено погасяване, в истинския смисъл на думата.

Представителите на окръзите са наречени трибути и стават ясни по време на Жътвата. Всеки от избраните може да бъде заместен от доброволец. На този принцип в Игрите се включва главната героиня Катнис Евърдийн (Дженифър Лорънс), която жертва себе си заради малката си сестра. Заедно с Пийта Меларк (Джош Хътчърсън) тя представлява последният Окръг 12, който е и най-бедният в страната.

Важен е акцентът върху класовото разделение. Крайно бедни селски райони срещу тънещ в охолство високотехнологичен хайлайф, който спонсорира Игрите.

Безскрупулният подбор и самото състезание напомнят на зловеща комбинация между олимпийските игри, Биг Брадър, въоръжен Сървайвър и най-вече гладиаторските битки. Най-вече, защото идеята за оцеляването е възприета твърде буквално. Състезателите водят борба за живот не само с дивата природа, но и помежду си. Имплантирани са с микрочипове, а стотици камери следят всичките им действия. Модерното риалити се предава пряко по телевизията и се излъчва на огромни екрани по улиците. Щедро и безплатно за всички, които не могат да си позволят телевизор. Живите предавания си имат спортни коментатори, а тамошният Ники Кънчев е със синя коса. Всичко в Столицата, където се провежда състезанието, е далеч от мизерията – лъскаво, блестящо… и изкуствено.

Често попадаме в Контролната зала на продукцията и се запознаваме с нейния режисьор. Чрез пряка намеса на бойното поле на играта, той направлява хода й. Грижи се нито един от участниците да не скучае. Предизвиква конфронтации и „природни“ стихии, добавя препятствия. Макар и силно преувеличено – това се случва и в познатите ни риалити формати. За щастие още я няма частта с убийствата.

Още в задължителния тренировъчен лагер, преди същинския старт на Игрите, виждаме неравнопоставеност между окръзите и определяне на фаворити с по-специална подготовка. Всяка от двойките обаче, независимо от своя произход, се радва на разкош, пищни вечери и невиждан лукс. Процесът странно напомня на угояването на жертвено прасе преди Коледа.

Освен да заякне физически и психически, по пътя към оцеляването всеки трибут има още една важна задача. Трябва да се хареса на Спонсорите. Трябва да покаже увереност, чар и най-вече желание за победа. С други думи – трябва да съумее да им се продаде.

В Игрите на глада оцелява този, който единствен оживее. За награда той или тя прославя Окръга си. Заживява в охолство, но с мисълта, че лично е убил поне няколко от останалите 23-ма участници. Похвално, ако можеш да се гордееш с това.

Сценарият за филма на Lionsgate е писан по първата част от трилогията на Сюзан Колинс. Затова и финалът на лентата остава отворен. Още не съм прочел книгите, за да преценя доколко адекватно е предадена историята. В стремежа си да ни покажат помпозната жестокост на Игрите, създателите обаче не са успели да придадат дълбочина на образите, които участват в тях. Дълбочина, каквато, предполагам, ще е нужна, за да разберем напълно какво се случва нататък. Като че ли твърде встрани остана любовният триъгълник между Пийта, Кандис и гаджето й във външния свят Гейл (Лиъм Хемсуорт, „Последната песен“). Акцентът върху връзката им и неизбежното огорчение, че в Играта неговото момиче се уповава на друг мъж, за да оцелее, получават общо време от около две минути. На фона на останалите 2 часа почти забравих за това.

За историята е много важна и фигурата на президента на Панем. В ролята виждаме Доналд Съдърланд, но и неговата краткотрайна поява само маркира безскрупулността на образа, без да я развие. Уес Бентли сравнително набързо, но доста правдоподобно е жестокият режисьор, който раздава заповеди в Контролната зала.

В диалог между двамата става ясна есенцията в историята – Игрите на глада са инструмент, с който държавата демонстрира мощта, която би използвала при потушаването на бунтове. Тук обърнете внимание защо е по-добре да оцелее един, отколкото да бъдат избити всички. И защо внезапно появилата се нова схема в 74-то издание на Игрите ще доведе до едно неочаквано (само)убийство.

Похвала за почти безмълвната си убедителност заслужава Лени Кравиц. Прекрасни образи правят също Уди Харелсън като бивш победител в Игрите и настоящ ментор и Стенли Тучи като панемският водещ на Биг Брадър на Глада. Чалнатият персонаж на Елизабет Банкс съпровожда Катнис и Пийта до арената на игрите. Героинята Ефи Тринкет е същинско копие на любезно жестоката Долорес Ъмбридж, сякаш случайно избягала от затвора в „Хари Потър“. Приликата е дори визуална.

Последни похвали и за саундтрака на „Игрите на глада“. Основните теми още звучат в главата ми и пасват идеално на сцените, за които са избрани.

С четири думи – филмът наистина си заслужава. Догодина обаче режисьорът Гари Рос ще трябва да надскочи себе си. А това понякога е трудно, ако вече си бил доста добър. Дано успее.

Лична оценка: 8/10 Актуална оценка в IMDb: 8.2/10

Премиерата е днес, 23 март.

Препоръчахте ли Филмче.нет във Facebook? Благодаря 🙂

(The Hunger Games, Форум Филм България / Lions Gate Films)