Кукуряк

Кукурякът (Helleborus) е от семейство Лютикови. Представлява тревисто коренищно многогодишно растение, което в природата се среща по варовитите склонове на Алпите и на Балканите. Всички видове предпочитат полусенчестите места. Те се отглеждат в градините, парковете, размножават се чрез делене на коренищата и чрез семена, в оранжерии се отглеждат за рязан цвят и за зимно форсиране. Семената, събрани от майчиното растение през май – юни, веднага се засяват в саксии с диаметър 13 см. Във всяка се  слагат по около 10 г семена. Субстратът се съставя от овлажнен пясък с добавка на варовик. Саксията се поставя в оранжерия и се държи при температура 18 градуса. В края на октомври се изнася навън при температура от 1 до минус 3 градуса. Не са опасни кратковременните студове. В началото на декември семената започват да покълват, пониците се пикират в сандъчета с размери 40x60x8 см, които се държат в помещение при температура 12-15° . След като растенията укрепнат, разсадът може да се разсажда по един екземпляр в отделни саксии. Субстратът трябва да е с алкална реакция (рН до 6,5-7,0), за профилактика на  гъбни  заболявания поливайте с разтвор на фунгицид. От декември до март можете да ускорите растежа на цветята, като доосветявате.

В края на април растенията се засаждат в съдове с диаметър 13 см. Субстратът се състои от торф, компост, глина, варовик (рН 6,5-7,0). Освен това на всеки 2 кг почвена смес се добавят 1 куб.см  комплексни минерални торове. Първо растенията се държат в оранжерия, след това навън. Пазете ги от гъбни заболявания. Освен това растенията трябва редовно да се подхранват с  течни минерални торове (2,5 г на 1 литър вода). В горещото време се прави опръскване на растенията с пулверизатор с много ситни капки. В края на август саксиите се разполагат навън свободно, а в последните дни на октомври отново се прибират в оранжерия. За да получите цъфтящи растения за Рождество, трябва да включите отоплението от средата на ноември, като постепенно повишавате температурата от 8 до 12-15 градуса. Ако отглеждате късно цъфтящи видове, то не затопляйте. В този случай насажденията се укриват със слама, растенията ще са цъфнали през февруари-март.

Произхожда от Източна Европа и Азия и отглеждането му датира от векове. Първоначално растението е било използвано като лечебно средство – в гръцката митология е описано като билка за лечение на лудост. Но славата на растението не се ограничава само до отстраняването на проблеми на разсъдъка, то било използвано и за прогонване на всякакви злонамерени духове, важна съставка за разваляне на магии. Римляните, носейки растението със себе си, го разпространили по всички части на империята, разширили ареала му на разпространение в Западна Европа. През 16-ти  век хората вярвали, че ако засадят кукуряк до вратата на къщата, цветето ще ги пази от зли духове и вещици. Вероятно мистичните сили, които му се приписват, се дължат както на отровните вещества в цялото растение, така и на способността му да остава зелено и дори да расте през зимата.

Интересно е, че макар и известен с целебните сили през античността и Средновековието, дългото използване на кукуряка в медицината винаги е било съпроводено с гибелни злополуки. Причина за това е, че всички видове кукуряк съдържат силни алкалоиди, които могат да доведат до фатален край, ако се погълнат в по-големи количества. Дори името на растението сигнализира за опасност и означава смъртоносна храна – ботаническото име Helleborus е съвкупност от гръцките думи “hellein” (убивам) и „bora” (храна). За щастие днес интересът към кукуряка не  носи такъв риск, тъй като е изцяло насочен към отглеждането му като декоративно цвете. В средата на 20-ти век започва по-усилена селекционерска дейност, в резултат на което са създадени множество сортове и хибриди. Някои разновидности на без стъблените представители (H. orientals и други) се отличават с лъскавата си зеленина, която може да запази красотата си дори и през зимата, в зависимост от климатичните условия. Повечето видове имат дълбоки корени и след като веднъж са се прихванали, могат да издържат на засушаване на места с продължително и горещо лято, особено ако са на шарена сянка. Въпреки че кукурякът се продава като сенко-любиво растение, цветето ще покаже пълната си красота ако му осигурите и малко слънце. Кукурякът има множество разновидности, които могат да се разделят в две основни групи: стъблени и без стъблени. При стъблените форми растенията притежават надземно стъбло, докато при без стъблените представители такова няма. Най-общо може да се каже, че хибридизацията между стъблените видове се получава много по- лесно отколкото между представители на без стъблените видове. Стъблените разновидности живеят по-малко и обикновено след 3-4 сезона започват да залиняват и постепенно умират. Но от друга страна, те достигат зрялост по-рано и започват да цъфтят още на втората година. Въпреки че тези кукуряци не живеят много години, старите растения могат лесно да бъдат заменени с нови семена.