Калина Няголова е родена в София в семейство интелектуалци. Тя е оперна певица със известност, у нас и в чужбина,кадето е пяла с различни знаменитости,между които е световноизвестният румънски оперен певец Николае Херля.Правнучка е на известния български композитор Емануил Манолов. Завършва Музикална Академия в София при проф. Георги Златев- Черкин.Калина Няголова е Лауреат на различни фестивали и еносителка на два златни медала.
Има издадени няколко компакдиска.Преди Музикална Академия тя завършва в СУ“Климент Охридски“ френска и немска филологии.Работи в отдела „Връски с чужбина към Съюза на архитектите в България“ и като преподавател по френски и немски език във Вишето военно строително училище София. Още от най -ранна възраст се занимава със писане на проза и поезия.Има редица побликации в пресата – статии по повод годишнини на видни наши и чужди музикални дейци и множество стихотворения в различни вестници и списания.През 2006 г. Издава стихозбирката „ЗОВЪТ НА МОРЕТО „ от 204 стихотворения, в които рисува прекрасни морски пейзажи,в които мноно честосе явяват различни синволи на задълбочено наблюдавани житейски истини.През 2009 и 2010 година участва в международен конкурс в Париж ,Франция кадето печели две награди за поезия и франкофония.
ТВОРЧЕСТВО:
НОЩНА КАРТИНА
Под звуци небесни на ангелски арфи
пеят крайбрежни вълни.
Нощ тиха, спокойна и всичко заспива
под ореола златен на безбройни звезди.
Морето в своята люлка люлее
лика на луната свенлив.
В какво вълшебство се вплита и лее
смехът на морските нимфи звънлив!
ВЪЛНАТА И БРЕГЪТ
Една пясъчна ива,
eдна вълна,
която страстно прегръща
и целува брега.
И после с прощални ласки
тази красива вълна
ръцете си нежно отдръпва,
милвайки за сбогом брега.
След нея много вълни в надпревара се впущат,
обливат и целуват брега,
но той стои безучастен и мисли
за нежната първа вълна.
И нявга му се струва, че тихия шепот,
който долавя в нощта,
са милите думи в прегръдката кратка,
които му прошепна онази първа вълна.
НА МОРЕТО*
Чии сълзи са те създали,
о, необятна водна шир!
Чии очи са ти предали
целия си душевен мир!
Чия ръка те нежно гали,
безбрежно, приказно море?
Чие сърце живота в тебе пали
от дни далечни, дълги векове?
Чия душа вълнение поражда
пленителна, дълбока, чиста!
Чия любов се в тебе ражда,
любов искрена, лъчиста!
ЦЕЛУВКАТА НА УТРОТО*
Обичам да заспивам в целувката на утрото,
когато в багри бледорозови облича то нощта,
когато гургулица за поздрав нейде гука
и известява идването на деня.
В упойващ унес от утринни мелодии
как искам тогава спокойно да заспя,
поне за час-два – цяла вечност,
в мечти, освободени от тъгата на нощта.
О, чуден миг, копнеж, наслада, упоение,
о, нежна ласка на вплетените на деня и на нощта души,
когато и тревата при вашата раздяла,
окъпана остава от вашите сълзи!
ПАСТОРАЛНО*
Един слънчев лъч ме подлъга
да изляза навън.
Чух пролетен шепот
и хлопатарски звън.
Тревата блестеше, окъпана
в перлени бели сълзи.
А дърветата любопитно надничаха
в моите неродени мечти.
Нейде изблея агънце мъничко,
птичка нежно запя.
Пролетта усмихната, щедро
пръскаше ароматни цветя.
Звучни песни се раждаха
за новата пролет сега.
Пееше химни природата –
възхвала на пролетта!
* Награда на Международния конкурс „Европоезия 2011” – Париж, Франция
