Преработената триизмерна версия на „Титаник” се върти от цяла седмица по световните екрани. Аз обаче избрах днешния ден, за да се гмурна отново в романтичната драма на Джеймс Камерън, която преповтаря може би най-голямата корабна трагедия в човешката история. Причината е проста. Точно днес се навършват 100 години от потъването на гигантския плавателен съд.
Холивуд обича трагедиите, защото възстановките им носят доста пари. Та нали „Титаник” бе най-касовият проект за всички времена, докато не бе изпреварен от друг филм на Камерън – триизмерния „Аватар”?! И тъй като едва ли има читател на Филмче.нет, който не е гледал корабната история, я на кино, я на видеокасета, я на DVD, я по телевизията, въобще не смятам да се занимавам с преразказ на сюжета. По-скоро ще споделя размислите, които провокира у мен триизмерната прожекция и следите, които остави в киноманското ми съзнание.
Да започна от най-очевадното. През по-голямата си част филмът изглежда изумително свеж, богат на цветове, светлина и релеф. Процесът по конвертиране е толкова прецизен, че можете да се заблудите, че „Титаник” наистина е сниман с 3D камери. Разбира се, има и кадри, където фокусът се губи. Те са малко по-размазани или пък прескачат повече от допустимото, но не трябва да забравяме, че оригиналът е заснет преди 1997 г., при това на лента. Чисто от визуална гледна точка конвертирането само разпали филмовите ми мечти, защото много искам да видя в три измерения любимите си приключения „Властелинът на пръстените” и „Джурасик парк” (по чиято 3D версия между другото вече се работи). Допълнителният релеф в изображението не може да се приеме като прищявка или технологична глезотия. Това е творческо средство, което позиционира в дълбочина обектите на екрана и помага на зрителя да потъне по-дълбоко в историята. В тази връзка трябва да Ви предупредя, че изскачащи ефекти липсват. Ако за Вас с това се изчерпват плюсовете на 3D прожекцията, ще бъдете сериозно разочаровани. Трябва да Ви посъветвам обаче да забравите за релефа напред и да се насладите на дълбочината в сцените. А тя е доста грижливо изградена, много по-добре от конвертирания „Джон Картър”. Срамота за Disney ;).
От сюжетна гледна точка „Титаник” си печели доста подигравки и забележки. Макар да мога да се съглася с голяма част от тях, трябва да призная, че по-важен в случая е повествователният талант на Камерън. Едва ли има друг режисьор, който толкова умело може да балансира между грандоманска визия и интимна трагедия. Да, сценарият е предсказуем. Да, изграден е от клишета. Да, Джим твърде очевадно си играе с човешките емоции. Но пък (все още) 3 часа изтичат неусетно, а плюс това получаваме изумителна представа за сюжетното развитие и последователността при катаклизма. Последните две качества могат да бъдат постигнати само от един истински творец. И все пак съм длъжен да отбележа, че Камерън е изпускал доста често контрола в периферията. Ако главните герои са държани изкъсо, то при статистите са допускани груби грешки – най-вече от гледна точка на преиграване. Това обаче е нормално. Все пак мащабите на филма са твърде големи.
Докато гледах триизмерния „Титаник” се замислих, че историята на филма всъщност преповтаря донякъде историята на самия кораб. И двата проекта са най-скъпите и най-луксозните за времето си. И двата се самозабравят откъм мащаб, комерсиални очаквания и величие, но докато корабът не оцелява след удара с айсберг, филмът засега премина безмилостната проверка на времето. Въпреки че сюжетното дъно на драмата е сковано от клишета. Но пък силата на „Титаник” не е в неговата оригиналност, а във внимателната подредба на до болка познатите разказвателни калъпи.
Не мога обаче да се съглася с критиките относно Леонардо ди Каприо. Въпреки че неговите реплики са най-грубовати, особено в третото действие на филма – където се изявява като екшън герой, момчето продължава да изглежда адекватно на екрана. Хората, които започнаха да го уважават в последните години заради роли като в „Генезис” и „Злокобен остров”, ще забележат, че талантът му си е бил налице още през 1997 г.
Да обобщя. Филмът все още изглежда доста адекватно, чисто от разказвателна и визуална гледна точка. А триизмерното конвертиране просто придава малко повече дълбочина и фокус върху детайлите на историята. Бих казал, че „Титаник 3D” е задължителен за гледане.
Препоръчахте ли Филмче.нет във Facebook? Благодаря 🙂
