Интервю с Йордан Грижов, инициатор на проекта за площадка за стрийт фитнес в Плевен.
Йордан Грижов е студент по политология във Великотърновския университет. На 22 години. Свързах се с него с молба за интервю, тъй като той и група съмишленици успяха с доста усилия и търпение да построят площадка за стрийт фитнес в Плевен.
Историята на Йордан е ценен източник на знание, защото показва как с желение и постоянство можеш да променяш събитията и мисленето на хората. Той разказва как са се опитвали да съберат пари за площадката чрез дарения, как с месеци са чакали да получат разрешение за строеж; разказа и за песимизма, с който първоначално са се сблъскали. Ако някога ви е минавало през ума да си направите площадка за фитнес, прочетете това интервю – има какво да научите от него.
Представете се – кой сте и с какво се занимавате?
Казвам се Йордан Христов Грижов.На 22 години от Плевен.Студент по Политология във ВТУ “Св.Св.Кирил и Методий“.
Как ви хрумна идеята за спортна площадка?
Идеята за построяване на площадка за street fitness се зароди случайно. Един ден бях на гости в София – Студентски град, където брат ми е студент, и исках да отидем да потренираме. Той знаеше за едни лостове в близост до неговия блок, подходящи за тренировка. Когато отидохме ми направи впечатление колко много хора се събират и тренират там. Представихме си, че би било много хубаво да има такива и в Плевен. Това и ни трябваше!!!
На брат ми , който е пети курс строителен инженер, му бяха необходими няколко часа, за да начертае и сметне проекта. Оформихме го до ниво печат на правоспособен инженер, който да провери и да гарантира с печата си (разчитахме на познатите ни инж. Анелия Ангелова и арх.Попова). След като те оформиха проекта и записките, ги внесохме в общината за одобрение. Отне около два месеца, докато бъдат одобрени от главния архитект. Най задавания въпрос беше: „Кой ще финансира подобно съоръжение?“. А ние отговаряхме: „Ще съберем пари от дарения“.
След това беше нужно да подадем молба до кмета на гр.Плевен, за да ни позволи да изградим площадката върху общинска земя. Изминаха може би над 5 месеца, докато получим и това разрешение.
Колко струва изграждането на площадката и как я финансирахте?
Когато разрешенията вече станаха факт, изготвихме кутия за дарения и я поставихме в едно квартално кафе. И всичко започна. Започнахме да рекламираме проекта и да подканяме хората да се включат в нашата инициатива. За около 2 месеца събрахме 250-300лв. Видяхме, че събирането на пари не е много лесно и започнахме да мислим кой би ни помогнал. Отидохме да офиса на ПП ГЕРБ в Плевен и поискахме дарение на стойност 1100 лв. Парите ни бяха отпуснати и вече започна най-сериозната работа.
Една частна фирма – „Еврокварц“(приятелска фирма) – ни осигури база, в която да заваряваме и боядисваме железата. Двамата с брат ми работихме всеки ден в продължението на 4-5 дни, докато приключим тази фаза от изготвянето на лостовете.
Остана ни предизвикателството да подготвим терена – копаехме дупки за основите, къртихме бетон, след което трябваше да се носи пясък и чакъл с ръчни колички от 800-900 м. Тук ни трябваха много хора, защото работата беше много и беше уникално трудно. Събирахме се по 9-10 човека. Работехме в дъжд, жеги, но с огромен ентусиазъм.Включваха се хора от квартала- доброволци, млади момчета, по-възрастни хора, малки деца.Приемахме всякаква помощ. Когато се работеше благотворително и се събирахме да градим нещо полезно, чувството за сплотеност и работа в екип беше уникално. Всичко това ни караше да даваме максимума от себе си.
Какво би могло да промени това в Плевен?
Знаете ли, когато идват хора от други квартали да тренират при нас, ние им казваме да последват примера ни. Да не чакат наготово всичко , а да се мотивират като нас и с общи усилия да построят това, което искат. Много често техните отговори са: „В нашия квартал това няма как да стане“.
Още в първите дни, когато аз и брат ми започнахме да мотивираме хората, насреща слушахме „Това няма как да стане“, „Луди ли сте, кой ще работи без пари“. И напук на всичко първата street fitness площадка вече е факт. Много хора помагаха, много хора само говореха.
Надяваме се занапред повече хора да действат.Дали това ще стане – времето ще покаже. Ако ли не – поне стимулираме хората да тренират. Чувството да видиш 20 човека от целия град, събрани да тренират на площадката, която си изградил с двете си ръце и с пот на челото, е уникално.
Вижте новата площадка в действие:
Споделете тази статия с приятелите си
