(детски терапевтични приказки и притчи)
ревност към второто дете в семейството
В някакво царство, някакво господарство живеели добри и трудолюбиви хора. Те отгледали толкова много могъщи дървета и чудесни цветя, че превърнали страната си в прекрасна градина. Затова нарекли жителите на тази страна градинари. Мъдрият владетел на страната – главният градинар – издал закон: за да живее дълго и щастливо, всеки жител трябва да отгледа няколко различни цветя.
В едно семейство на градинар и градинарка растяло красиво цвете. То било стройно и гъвкаво, а чудесното му ухание изпълвало цялата къща със свеж и приятен аромат. По цели дни цветето се радвало на топлите слънчеви лъчи и протягало нагоре гладките си блестящи листенца. Градинарят и градинарката обичали своето цвете и се грижели за него – поливали го с топла водичка, избирали му най-светлото място, а вечер се любували на красотата му и разговаряли с него. Цветето било щастливо и доволно от живота си. Само едно нещо не му харесвало – да остава само вкъщи, когато градинарят и градинарката излизали на работа.
Минало време. Един ден в дома на градинаря и градинарката се появило ново цвете. Отначало голямото цвете се зарадвало на новия член на семейството, но когато погледнало внимателно дребосъчето, недоволно се отвърнало и си помислило: „Пфу, какво е малко и неугледно! Даже не умее да си държи късото стебълце изправено, а листенцата му са ситни и сбръчкани.“
Но градинарят и градинарката сякаш не забелязвали колко некрасиво е новото цвете, а се грижели за него като за някакво чудо. Поливали с топла водичка първо малкото цвете и чак тогава голямото. Даже поставили новото гърненце до това на голямото цвете, за да може малкото също да се грее на слънце. Голямото се опитало да разговаря с малкото, но то само мърдало с дребните си листенца. А градинарят и градинарката така му се възхищавали! На порасналото цвете му се струвало, че те напълно са забравили колко е стройно и красиво и въобще не го обичат вече. От мъка и обида чак му клюмнали листенцата и една вечер се обърнало към градинарката:
-За какво ви е това малко и неугледно цвете?
Градинарката нежно го погалила:
-То скоро ще порасне и ще стане стройно и красиво.
-А аз? Вече съм стройно и красиво, но вие съвсем ме забравихте …
-Не, миличко, ние те обичаме както преди – уверила го градинарката. – Просто на малкото му трябва повече внимание, за да порасне по-бързо.
-Но аз не искам то да расте тук, отнема ми слънцето – едва не се разплакало голямото цвете. – Да го дадем в някоя друга къща и да расте там.
-То е мъничко и беззащитно, без нас ще загине – възразила градинарката.
Голямото цвете обидено се отвърнало от градинарката, въобще не било съгласно с думите и. То даже забравило колко скучаело като оставало само у дома. Градинарката разбрала всичко, което чувствало, и ласкаво му казала:
-Мило цветенце, моля те, бъди търпеливо и ни помогни да отгледаме мъничето! Скоро то ще укрепне и ще можете заедно да протягате гладките си зелени листенца към слънцето. Ще започне да говори и ти, вече голямо и умно, ще го научиш да наблюдава красивите пеперуди, да слуша песните на птиците и шепота на вятъра. Ще му разказваш интересни истории и приказки, ще го научиш на разни игри. Заедно ще ви е хубаво и весело и няма да ви е скучно, когато ние имаме работа навън.
Голямото цвете слушало думите на градинарката и много му се искало да вярва, че всичко ще бъде точно така.
Минало още време. Малкото цветче растяло. Гледало с възхищение по-голямото си братче и се опитвало във всичко да прилича на него. Голямото цвете с интерес наблюдавало как малчугана изправял тънкото си стебълце и разпервал сбръчканите си листенца и вдигал нагоре своята малка главица-пъпка.
Един топъл летен ден градинарят и градинарката изнесли своите две гърненца в градината и ги сложили на една пейка , за да могат да се полюбуват на ясното синьо небе и да се погреят на слънце. Голямото цвете се огледало наоколо. Вдишало с наслада и протегнало нагоре гладките си листенца, подлагайки ги на слънчевата светлина. Даже замижало от удоволствие. Малкото цвете го гледало и му се приискало и то да направи същото. Вдишало дълбоко и силно се протегнало нагоре. Слабото му стебълце се изпънало и затреперило от напрежение …
-Олеле!- писнало то. – Ей сега ще се счупя!
Голямото стреснато отворило очи:
-Внимателно!
Но малкото застрашително се било наклонило назад и изглеждало сякаш наистина ще се счупи всеки миг.
-Дръж се! – викнало голямото цвете и протегнало своите здрави листа да подкрепи мъничето.
Успяло навреме. Малкото от уплах дишало бързо-бързо, повдигало и спускало листчетата си и с благодарност гледало голямото.
„Защо го направих? – зачудило се голямото. – Нали аз исках да го няма … Но то е толкова крехко и щеше да се счупи.“ И усетило как вътре в него се разлива топлина и нежност.
„Какво ми става? Ама че глупост!“ – то тръснало листенца, гордо вдигнало глава и равнодушно се извърнало встрани.
-Я-я-я! Летящо цвете! – раздал се възхитеният глас на мъничето.
-Това не е цвете, а пеперуда – засмяло се голямото.
-Пеперуда – повторило малкото. – А този кой е?
-Щурец – отвърнало голямото и си помислило: „Толкова е любопитно! Също като мен, когато градинарката ме изведе за пръв път и ми показваше пеперудите, щурците и мушиците. И всичко беше толкова интересно …“ И почувствало как в него се разлива още една вълна топлина и нежност. В това време се чуло силно жужене и се появил голям мъхнат търтей. От страх малкото цвете се сгънало, като се опитвало да се прикрие с листенцата си. Голямото също се изплашило мъничко, но храбро размахало своите листенца, за да защити себе си и малкото си братче:
-Къш, къш, махай се оттук!
Търтеят се стреснал и отлетял.
-Изплаши ли се? – грижливо се надвесило голямото цвете над малкото. – Не бой се, търтеят си отиде!
Малкото доверчиво се притиснало в своя защитник, а той го обгърнал с листенца и за трети път почувствал как отвътре му става топло и хубаво.
Върху листото на голямото цвете паднало пухче от глухарче.
-Виж, пухче! – възкликнало то и подхвърлило към малкото: – Лови!
Мъничето го хванало и радостно се засмяло. После го бутнало обратно:
-Дръж!
Цветята се заиграли с пухчето, смеели се весело и не видели как на небето се появил тъмен дъждовен облак. Първите капки прекъснали играта. Голямото цвете протегнало листенцата си над малкото като чадър и се почувствало много пораснало и силно. А малкото го гушнало и се чувствало прекрасно с толкова умен, добър и грижовен брат.
Дотичали градинарят и градинарката и бързо внесли цветята вътре. Градинарят започнал да подсушава листенцата на малкото цвете, за да не се простуди и разболее. А градинарката правела същото с голямото цвете и го попитала как е минал денят. То и разказало за всичките им приключения.
-Беше ми приятно с малкото цвете – казало накрая. – Радвам се, че можах да го науча на нещо, да му помогна за друго и да го защитавам. Чувствах се голям и силен.
-Ти си не само силен, но добър, умен и храбър – ласкаво го погалила градинарката. – Гордея с теб и много те обичам! Помня как преживяваше появяването на малкото цвете, но ние вярвахме в теб и в доброто ти сърце и знаехме, че ще обикнеш малкото си братче като нас.
Градинарят донесъл гърненцето с малкото цвете при голямото. Двете протегнали листенца едно към друго и се засмели, защото вече били започнали да си липсват. А градинарят прегърнал градинарката и двамата доволни и щастливи гледали и се радвали на своите прекрасни цветя.
В. Демидова
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от
Gloxy-Floxy
