Определение – ретенционна киста на мастните жлези. Получава се в резултат на запушване на отводящия канал на мастна жлеза и натрупване на мастната колекция субепидермално. Патоморфология: Атеромът се отнася към епителиалните кисти на кожата, които могат да бъдат разделени на няколко вида в зависимост от микроскопския си строеж – епидермални или епидермоидни кисти, дермоидни киста, трихилемални киста, множествен стеатоцистом. Причината за поява на атерома е запушването на отводящия канал на мастна жлеза. Нарушения дренаж на секрета води до задържането му и трансформира жлезата в киста, с плътна капсула и съдържание от кожна мазнина. Ако при лечението капсулата не се отстрани, секрецията продължава и атерома рецидивира. Много автори са на мнение, че атеромите са наследствено заболяване. Клинична картина: Пределекционно място – окосмената част на главата, гърба, лицето /особено под устата/, областта на половите органи. Презентира се като овална формация, с плътно-еластична консистенция и размери рядко над 3см, подвижна, с резки контури, слабо- или безболезнена. Надлежащата кожа с спокойна, при събиране с пръсти не може да се образува кожна гънка, често по нея може да се открие отвор, от който изтича секрет с неприятна миризма. Атерома е склонен към супориране, при което става болезнен, увеличава размерите си и кожата над него е хиперемирана, установява се флоктуация. Могат да абсцедират както на повърхността на кожата, така и в подкожието. При несупориралите атероми секрета е бял, гъст, с хомогенна консистенция. При супориралите е ронлив, с вид „на парцали”. Атеромите могат да бъдат единични или множествени и комбинирани с фиброми. Диференциална диагноза – липом, фибром, абсцес. За разлика от липома, който се разполага в подкожието, и над него може да се захване кожна гънка, атерома е кожно образувание. Лечение: Провежда се амбулаторно, с локална инфилтрационна анестезия. С тънка игла се прави кожен кабър с 0.5% Lidocain или друг локален анестетик. През него се въвежда по дебела игла, с която се инфилтрира кожата над атерома до получаването на т.нар. портокалова кора. След това направлението на иглата се изменя в дълбочина. 1. Несупорирали атероми – ексцизират се с капсулата, през елепсовиден разрез. Кожата се затваря с интрадермален шев. Конците се свалят на 7-10 ден. 2. Супорирали атероми – инцизия с гофриран или ръкавичен дренаж и ежедневен лаваж с антисептични р-ри, до стихване на възпалението. След това, на студено се ексцизира капсулата. При не големи атероми е възможно използването на лазарна вапоризация, амбулаторно под локална анестезия. Профилактика: При мазна кожа се препоръчва честото и измиване с топла вода и сапун, парни бани за отваряне и почистване порите на лицето и избягване на храна богата на животински мазнини и въглеводороди.
