Живот на автопилот, това депресия ли е?

Живот на автопилот, това депресия ли е?

Вече почти шест години имам чувството, че живея на “автопилот. Нещата които се случват, но не дости­гат до мен. Притъпени са чувствата и емоциите ми, а непрекъснато се чувствам много напрегната. Като че ли искам да избягам от света, да изчезна. Започнах и много да слабея, почти не ми се яде.

Всички ми досаждат с притес­ненията и загрижеността си, натякват ми непрекъснато, че съм заприличала на скелет. Съвземам се само когато работя усилено, но и силите ми вече се изчерпват. Знам, че трябва да отида на психиатър, но не смея. Мога ли да се оправя и без лекарства?  

Избирам да отговоря на Вашето писмо, защото оплак­ванията Ви са типични за много млади жени напоследък. Касае се или за депресия  или за т.н. психогенно хранително разстройство, наречено още анорексия (но за да се постави тази диагноза, са нужни още данни). Понякога тези симп­томи вървят “ръка за ръка”.

Живея ден за ден, какво ми е?

Необходимо е да потърсите психотерапевтична помощ, защото и в двата случая жела­нието и волята да се справите сама не са достатъчни, а отлагането само би задълбочило проблема.

Това са напълно лечими състояния. Анорексията озна­чава не само липса на апетит за храна, но и липса на апетит за живот.

Характерни за нея са не само натрапчивата мисъл, свързана с храната и килограмите, но и изолиране, подтис­нато настроение и във всички случаи – липса на активно, отворено към света поведение.

Храната замества общуване­то с Другия, когато липсват активните модели на поведение: подчинение (доверие), съблазняване (умението да спе­челим симпатиите), агресия (способността да сме борбени в стремежа за защитаване на интересите и задоволяване на потребностите ни).

Депресията също се появява, когато дълго време сме задържали и потискали агресивното пове­дение. Когато не можем да насочим агресията си навън, тя се обръща под формата на автоагресия (или депресия!) към нас самите. Борбеността е най-естественият антидепресант.

Сигурно в живота Ви има много неща, които не приемате, но се страхувате да промените. Помислете сама колко чувства и емоции не сте си позволили да изразите и пре­върнете в мотив за действие.

Затова имате чувството, че животът ви тече на “автопилот” А задавали ли сте си въп­роса, чий живот живеете, своя или този на другите?

Лекарството, което носите сама у себе си, се нарича желание за промяна, а с помощта на психотерапевт бихте могла да го превърнете в реалност.