Чувайки Афганистан в съзнанието ни изкачат картини на суха и безводна страна с планински терен, безкрайна пустиня, бодливи храсти и керпичени къщи. Но в центъра на този депресиращ пейзаж се крие серия от живописни езера с вода, толкова синя, че изглежда почти като мастило.
Банд-е-Амир е поредица от шест невероятно дълбоки водни басейна в сърцето на Централен Афганистан. Езерата са разположени на 3000 метра надморска височина в полите на планината Хиндукуш, на 80 км от античния град Бамиян, известен някога с двете си статуи на Буда, унищожени от талибаните през 2001 г.. Заобиколени от извисяващи се розови варовикови скали, по които почти липсва растителност, те изглеждат като не на мястото си тук.
Водата в естествено формиралите се езера е богата на въглероден диоксит. С времето отделяната утайка от калциев карбонат се е натрупала под формата на травертинови тераси, които днес разделят басейните. Плътния син цвят се дължи на чистотата на водата. Високото съдържание на минерали в нея също води до различни наситени багри.
Шестте съставни езера на Банд-е-Амир са Band-е Gholaman, Band-е Qambar, Band-е Haibat, Band-е Panir, Band-е Pudina и Band-е Zulfiqar. Band-е Panir е най-малкото с диаметър приблизително 100 метра. Band-е Haibat е най-голямото и най-дълбокото със средна дълбочина от около 150 метра.
На няколко километра югоизточно от Бамиян се намира друго подобно езеро, формирано по същия начин – Band-e Azhdahar (The Dragon).
Банд-е-Амир е бил много популярна дестинация сред туристите през 50-те години на миналия век, но запада след началото на военните конфликти в района, довели до изгубване на голяма част от флората и фауната в местността. Езерата се превръщат в национален парк едва през 2009 година, въпреки че красотата им е призната много по-рано, през 1960 г., но поради нестабилността на правителството по това време, те не получават този статут. Простиращ се на близо 367 кв. км, Банд-е-Амир е първият и единствен национален парк в Афганистан, а от 2004 година е в списъка за изчакване на UNESCO.
Макар мястото да буди очарование, поддръжката му не е приоритет за правителството и за него не се грижи никакъв персонал. Това води до различни проблеми, като увеличаване на замърсяването от човека, нарушаване на екологичното равновесие заради неконтролирана паша на животни и изкореняване на растителност, което може до доведе до сериозна ерозия на почвата и дори до свлачища. Не по-малък е проблема с екосистемата, която се разрушава вследствие на риболов с електричество и гранати. Голяма част от животинския свят в Банд-е-Амир вече е унищожен, а околната среда е силно замърсена. През 2008г. Афганистанското правителство забранява използването на лодки с бензинови мотори в езерата, за да запази чистотата на водата.
Пътят до впечатляващите сини басейни не е лесен и се иска приключенски дух и решителност, за да поемете по него. Терена е труден, няма асфалт и трафикът е много бавен. Пътуването от Кабул трае 12 часа, но това не отказва хилядите туристи, предимно афганистанци, имащи желанието да видят езерата от близо.
Hobyto.com
