Истината за края на света (2012)

46
Добави коментар
ibridik
ibridik

Кой е луд и кой е нормален е много философски въпрос. (Въпросите, всъщност са два – нищо, че изглеждат свързани – но да не издребняваме и да се фокусираме върху основната идея… която още не съм ви разкрил… щото се отплесвам).

Лудостта, също така, е много – ама много – относително понятие. Ненапразно, една от най-старите философски дилеми е дали ако на земята остане един-единствен човек – има дори теоретичен шанс той да е побъркан, хахо, луд за връзване…

Защото дали си луд (висок, дебел, богат и пр.) или не, може да се каже само когато има сравенине – с някой друг.

Защо ви разправям всичко това? За да се презастраховам – че няма да ме обявите за луд. Щото (съвсем скоро – още малко търпение!) ще ви разкрия истината за края на света. Но като повечето истини, тази също звучи леко налудничаво…

Да се върнем на маите. Те били казали (написали, по-точно), че Краят на Света ще дойде – през 2012-тата година.

ОК, казали са КОГА… което е важно, разбира се. Но не обелват и думичка ЗАЩО. Пък аз знам…

Няма да си кривя душата, истината ми се яви насън. Но това се е случвало неведнъж. Имам предвид с други велики хора и с други велики истини…

Сънят беше доста дълбок. След умерено прекаляване с домашната ракия на тате… (Тате вече го няма, а ракията също върви към своя тъжен край, за който аз имам известни заслуги… но да не се отплесваме пак).

Сънят. За края на света.

Като се замисля… от този мой сън би излязал перфектен холивудски сценарий. Те там, в свещената гора, от доста време насам превръщат всякакви апокалиптични сценарии в блокбастъри…

От мен да мине – ще ви го кажа, все пак. Но ако идеята стигне до Холивуд – държа на моите 10%! И някаква дребна роличка, също. Ако може – без реплики. Че много ме боли гърлото от една студена бира, дето снощи с комшията… уф, да не се отплесваме, де…

Краят на света. Идея си нямате какво ни чака!

А те нещата са си много прости. (Като нас). И безкрайно логични…

Знаете как са сънищата. Стават едни интересни работи. Като на кино. А после – като се събудите – помните само около 10% от видяното насън. И не можете да преразкажете свястно и 1% от всичко, което ви е запленило, докато сте били в царството на Морфей…

Ами… и аз съм така. Но пък, нали ви обещах…

Ще се напъна.

Ето, накратко, за какво става дума.

Неизвестна терористична организация подготвя атентат. Ама такъв атентат, пред който всички останали досегашни атентати ще изглеждат като новогодишни пиратки – на фона на бомбата над Хирошима.

И този атентат е свързан със взривянане. Всъщност – серия от взривове. Които са планирани с есесовско студенокръвие и пресметливост. И избухват – с хирургическа точност – в един и същ момент.

А последствията са катастрофални.

Сигурно се питате какво е взривено. (Други може би вече се питат докога ще ви мъча и дали да продължават да ми четат глупостите по-нататък).

Взривени са няколко неща. Не запомних всичко, но основните бяха тези:

сървърите на Google – навсякъде по света;
сървърите на Facebook – навсякъде по света;
сървърите на големите интернет доставчици – навсякъде по света;
сървърите на големите хостинг-провайдери – навсякъде по света.

С други думи, след тези взривове вече нямаше никакво INTER в Интернет. Останаха само отделни, откъснати локални мрежи, без връзка помежду си.

А в целия свят настана невиждана дотогава паника и страх.

Всъщност, беше си направо шок и ужас.

Хората подивяха. Народите се разбунтуваха. Лишени от изконното си право на online съществуване, хората излязоха разгневени на улицата. И настана Апокалипсисът…

Целият offline свят биде разрушен, разграбен, подпален, смачкан, стъпкан…

После хората седнаха пред празните монитори и заплакаха. Заплакаха с цялата горест, на която е способно едно човешко същество…

Плачеха за измисления си живот.

Другият вече беше истински Ад.

Tags: 2012, бомба, взрив, Интернет, краят на света, луд, лудост, маите, сценарий, терористи, Холивуд, хумор